Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 22.

„ Скъпи,Найл

Щом четеш това,сигурно аз вече не съм сред живите. Искам да знаеш колко много държа на теб,колко много имам нужда от сина си и колко силно вярвам в мечтите ти. Вярвам,че когато пораснеш ще станеш достоен мъж. Ще сбъднеш всичко,за което някога мечтаеше и ще живееш щастливо,като оставиш драмата зад гърба си. Но каквото и да ми се е случило искам да се пазиш. Не искам да се озлобяваш, омразата не е най-доброто решение. Искам да продължиш напред,Найл. Искам да бъдеш различен от баща си и брат си. Не бих понесла мисълта,че ти вървиш същите неща като тях. Не бих понесла да те гледам как се криеш от закона. Не бих понесла мисълта да знам,че на съвестта на сина ми тежи вината за толкова човешки животи. Вече преживях това с Грег и баща ти,но ти си различен... Ооо,ти си толкова различен от тях,сине. Ти си пълен с мечти и надежди за бъдещето,не искам НИКОГА да губиш тази част от себе си. Моля те,остани това,което си завинаги, защото то те прави мой син. С обич: Мама! „

Съни се усмихна на прочетеното. Все още се взираше в буквите пред нея,осъзнавайки,че Хоран не винаги е бил такъв,какъвто всички го познаваха. Тя много добре разбираше защо момчето се бе променило толкова...просто и беше трудно да свикне с мисълта,че той е бил като всички нормални тийнейджъри (колкото и да не и се вярваше).

- Какво правиш ?! – попита студен глас,който извади момичето от мислите й.

- Нищо...аз...просто разглеждах. – отвърна тя като се обърна с лице към момчето и остави писмото обратно в шкафа без той да я види.

- Нямаш право да пипаш нищо! Баща ти не те ли е учил ?! – попита хапливо Зейн.

- Защо винаги си такъв задник ?! – отвърна му тя,без да се замисля за последствията.

Очите на момчето пламнаха от гняв. Беше й нужен само един поглед,за да разбере,че е казала неправилните думи и то на най-неправилното момче. Знаеше,че Зейн би я убил без да му мигне окото,не че другите не биха,просто тя до последно им вярваше. Докато при Зейн...той беше бездушен,безсърдечен,студен. Мразеше всичко и всички.

Момчето отвърна на удара,избутвайки Съни силно в стената,хващайки я за гушата,което силно възпрепятстваше достига на кислород в дробовете й.

- Повтори какво каза,малка кучко!! – заповяда й той.

- Ти си задник! – не се предаваше тя,като се опитваше да го каже с малкото кислород,който поемаше.

Това беше! Зейн не можеше да търпи повече. Не понасяше някой да му говори така,пък камоли момиче. Той я пусна за момент,след което ръката му достигна бузата й,удряйки я толкова силно,че Съни се строполи на земята.

- Трябва да се научиш на уважение,курво! – извика й той,докато тя все още лежеше на земята.

Внезапно вратата се отвори и от там влязоха момчета.

- Зейн,мамка му,какво си направил ?! – попита гневно Хари,като веднага се впусна при момичето лежащо на пода и я вдигна,като я понесе към дивана.

- Малката не знае как да си държи езика зад зъбите! – отвърна той студено.

- И затова трябваше да постъпиш така ?! – обади се и Лиам,докато Найл и Луи просто мълчаха.

Хоран не можеше,а и не знаеше какво да каже. В момента просто му идваше да вземе и да удуши Зейн,въпреки че го познаваше доста добре и знаеше на какво е способен,явно Съни наистина го бе вбесила,но не заслужаваше такова отношение. Колкото до Луи,той не беше никак заинтерсован,и той като другите доста добре познаваше Малик и знаеше,че с него шега не бива. Но честно казано не се интересуваше от състоянието на момичето пред него,стига той да получи това,което иска и щеше да е доволен независимо дали тя е жива или мъртва. Но все пак това беше доста добра възможност за Луи да проследи реакцията на Найл,който сега всъщност не показваше никаква емоция,което до някъде заблуди момчето,че Хоран наистина няма чувства към Съни.

- Зейн,навън! Веднага! – заповяда му Хари,като тръгна да изкачва стълбите,а Зейн беше зад него.

- Аз ще се погрижа за нея. – каза Лиам и двете останали момчета излязоха безшумно от стаята.