Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 50.

        -         Добър вечер! Аз съм инспектор Рейналдс, а това е колегата ми Патисън. Идваме за ареста на Зейн Малик. Имаме доказателства срещу него за убийството на Дейв Смит. Камерите от болницата са го заснели да влиза и излиза от сградата по същото време, когато Смит е бил убит. - говореше един от полицайте. 

Малик слушаше добре от втория етаж, слава богу не можеха да го видят. Веднага щом господина приключи речта си, момчето хукна към стаята си. Знаеше, че приятелите му ще се опитат да му спечелят време, за да се измъкне. Той се върна обратно в стаята си. Взе пистолета и го сложи под тениската си, грабна ключовете  за колата, но в един момент се спря... как щеше да се измъкне от тук ? Очевидно беше, че нямаше как да мине през входната врата. 

------------------------------------------------------------- 

Телефонът на Найл извъня няколко пъти, събуждайки го от дълбокия сън, в който бе потънал. Той бавно се надигна от леглото и светна нощната лампа, опитвайки се да не събуди Съни, която  спеше спокойно до него. Хоран погледна номера, но просто затвори. Не искаше да говори точно сега. 

        -         Кой е ? - попита момичето,леко надигайки се. 

        -         Зейн. - отвърна Найл, без да отмества поглед от екрана на телефона си. 

        -         Защо не му вдигна ? - продължи с въпросите Съни. 

        -         Не знам... не искам отново да се карам с него. - отвърна простичко русия. 

Съни го прегърна силно, а той и отвърна. Радваше се, че тя беше тук за него. Радваше се, че бе намерил някой, който го приемаше такъв, какъвто е. Без драми, без лъжи, без обяснения. Чисто и просто с една дума...любов! 

        -         Спи ли ти се ? - попита я той, отделяйки се от нея. 

        -         Вече не. - отвърна Съни. 

        -         А гладна ли си ? 

        -         Тук вече отговора ми е положителен. - каза тя, което накара и двамата да се засмеят. 

        -         Добре тогава. Аз ще отида до кухнята да взема нещо за хапване, а ти намери нещо по телевизията. - отвърна Хоран и мързеливо се измъкна от топлото легло. 

Съни се протегна да вземе дистанционното, когато видя, че е почти 4 часа сутрина. Бяха спали едва 3 часа, което не беше много. Тя включи телевизора и светлина от него се разнесе из цялата стая. Тя бавно превключваше каналите в търсене на нещо,което да привлече интереса й. 

Тя спря на някакъв новинарски канал, а отдолу с големи букви бе изписано "Голяма трагедия в Лас Вегас". Момичето изчака малко, когато на екрана се показа репортерката, която предаваше на живо. Отзад зад нея всичко беше в пламъци. Съни се загледа в пейзажа и се чудеше от къде и бе познато. 

        -         Тази нощ бе извършено поредното покушение над полицейското управление в Лас Вегас и този път опитът бе успешен. Все още пожарникарите не са извадили нито един жив човек, а труповете са повече от 10 и бройката се увеличава. До колкото сме  информирани, вътре е имало полицаи нощна смяна и престъпници, които са били прибрани, заедно с няколко цивилни дошли да подават жалби и сигнали. - говореше жената. 

Цялото тяло на Съни се разтрепера при думите й. Баща й трябваше да е нощна смяна тази вечер. Сълзите се стичаха по бузите й и сякаш целият свят буквално изчезна. Тя дори не бе забелязала Найл, който също толкова изненадан като нея, стоеше до рамката на вратата, с храната в ръце. Съни леко извърна глава и срещна погледа му. В очите му се четеше  объркване,колкото и в нейните, но явно сълзите за пореден път замъгляваха преценката й и тя не успя да види нищо в неговите очи. 

        -         Какво си направил ? - тихо изрече тя. 

Гласът и трепереше, пречупваше се на някой срички и човек лесно би доловил болката в гласа й. 

        -         Съни, кълна се,нямам нищо общо с това! - отвърна Хоран, като остави храна настрани. 

        -         Така ли ?! Защото не знам кой друг би заложил бомба! - развика се момичето, като се изправи и застана на крака, точно срещу приятеля си, от другата страна на леглото. 

        -         Съни не съм аз! - продължаваше Найл. 

-         Имаш ли нещо общо с това ? Найл, кажи ми! - настояваше тя. 

        -         Да,имам, но... - той спря, когато видя разочарованото й лице, сякаш беше на крачка от това да я загуби отново - Съни, бомбата не трябваше да избухва тази вечер! Трябваше да е след два дни. Знаех, че баща ти ще е на работа и специално проучих въпроса и разбрах, че трябва да го пускат отпуска след 2  дни. Бомбата трябваше да е заложена след 2 дни, Съни! Но кълна се, не знам друго! Не знам защо стана така. - говореше Найл,докато наблюдаваше как  сълзите се стичат по красивото й лице и причината отново бе той! 

Съни осмисляше всяка дума, която излизаше от устата на Найл, но големият въпрос бе дали трябваше да му повярва ?  Тя поклати глава в отрицание. Хоран  заобиколи леглото и се доближи до нея, хвана лицето й  в дланите си и започна да говори.