Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 44.

Зейн влезе в голямата къща, затръшвайки входната врата. 

        -         Просто се обади ако си промениш мнението. - чу се  гласа на Хоран, който слизаше по стълбите със Съни. 

        -         Да, Найл. Повтори ми го около 500 пъти. Спокойно. - отвърна му момичето, като се засмя. 

Двамата съзряха Малик, който стоеше втренчен в тях. Съни, момичето, което мразеше толкова много, сега стоеше пред него. Тя...тя открадна най-добрия му приятел и го превърна в съвсем различен  човек, поне според Зейн.  Той не харесваше  никого, а още повече мразеше, когато някой се бърка в работите му.  Не й вярваше, може би голяма част от недоверието му се градеше върху неговата хипотеза как Съни бе виновна за всичките скандали с Найл. 

Хоран застана защитнически пред приятелката си, готов да отговаря на нападките на Зейн. Знаеше колко заядлив може да бъде Малик, когато нещо не му харесваше, а това беше в 99% от случаите. Дразнеше се на лошото му отношение не само към Съни, но и към другите. Единствените, които бяха свикнали с дързостта и студеното му държание, бяха приятелите му. Те рядко се изненадваха от постъпките му. Бяха виждали най-различни неща от него, почти нищо не можеше да ги изненада вече. Бяха привикнали да гледат студената и безсърдечна външност. Не се опитваха да го променят, нищо или никой не можеше да го направи, а може би грешаха ?  А когато Зейн загубеше нещо скъпо, много скоро отмъщаваше за него. Може би бе дошъл ред да отмъсти на Съни за Найл ? 

Противно на очакванията на Хоран, Малик се оттегли без да казва нито дума. В главата на русния веднага се появиха съмнения. Кога Зейн бе отказвал открита битка ? Или пък случай да покаже колко е недоволен от нещо или някого ? Никога! Единствено, когато бе намислил нещо друго. Нещо по-голямо и мащабно... отмъщение. И Хоран перфектно разбираше това,защото познаваше най-добрия си приятел прекалено добре. Познаваше го дори по-добре от самия него. Знаеше какво мисли във всеки един момент, кога ще се бунтува за нещо и кога просто ще се примири. Но помирението идваше в много малко случаи и това нямаше да едно от тези редки събития. 

Найл все пак сподели подозренията си със Съни, но изрично й  каза да не се тревожи за Зейн. Това беше последното нещо,за което трябваше да мислят сега. Той я откара до дома й, след това се върна обратно в къщатата. Момчетата отдавна бяха излезли, но Зейн със сигурност си беше вкъщи. Русия нямаше намерение нито да го вижда, нито да говори с него. Не биха постигнали нищо друго, освен поредния скандал, затова той се запъти направо към стаята си. Отвори дървената врата, но там вече го чакаше някой. 

  -         Какво правиш тук, Зейн ? - поита безизразно Найл, докато сваляше якето си, оставяйки го на голямото легло. 

        -         Знаеш, че тази връзка няма да проработи, нали ? Рано или късно на нея ще й писне и ще си отиде.- отвърна му студено момчето, без да обръща внимание на въпроса му.

        -         И какво ? Ще ускориш събитията и ще отидеш  при баща й да му кажеш всичко ? - попита леко раздразнено русия. 

Знаеше много добре какво целеше Зейн. Искаше да го разубеди преди да е станало прекалено късно. Да го откъсне от Съни, докато все още е рано. Но Малик сам по себе си не можеше  и може би никога нямаше да разбере любовта, която Хоран изпитваше към това момиче. Дори и светът да свършваше, това не би било достатъчно голяма катастрофа, за да ги раздели. 

        -         Не! Няма да се наложи. Но сам знаеш, че трябва да прекратиш тази лудост! - отвърна му отново студено Малик и тръгна към вратата. 

        -         Не беше ли точно ти този, който винаги казваше, че всяка лудост съдържа доза спонтанност и изисква смелост ? - попита го русия, преди приятеля му да е напуснал стаята. 

        -         И какво ? - отвърна раздразнено Малик. 

        -         Обръщаш се срещу принципите си само защото нещо не ти харесва. Целиш да постигнеш нещо голямо, но никога не ти е пукало за последствията или хората, които нараняваш по пътя си.  Не си струва, Зейн. Този живот... не струва нищо! - каза му Найл. 

   -         Намери някакво си момиче и вече ми четеш философия за живота. Това, което правиш не си струва! - изсъзка Малик. 

        -         Не... ти не знаеш нищо! Цял живот отхвърляме всичко това. Цял живот се борим срещу принципите на другите и бягаме... бягаме от закона, от хората, от любовта... от всичко. И си мислим, че парите ще ни донесат щастие. Но нека ти кажа нещо, Малик... парите не те топлят нощем. Жертвите, които на правихме не могат да ти дадат любов. Хората, които убихме... не си струваше! - говореше разпалено Найл, докато Зейн го слушаше като хипнотизиран. 

        -         Не знаеш какво говориш! - викна изведнъж Малик, след няколко секунди в пълно мълчание. 

        -         Не! Зейн, отвори си очите! - отвърна русия, но момчето срещу него поклащаше отрицателно глава. 

        -         Не... - прошепна той 

        -         Ще видиш... един ден ще разбереш...един ден ще го почувстваш. Тогава ще те попитам кое е по-важно... мога да се хвана на бас, че ти самият ще си изненадан от отговора си. - отвърна му Найл.