Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 21.

Луи закача отговор от двете страни,но нито Найл,нито Съни се усмелиха да отговорят нещо подобаващо,те просто мълчаха.

- Найл,трябва да поговорим. Веднага! – леко ядосано каза Луи.

Русия изпъшка. Вдигна ножа си от земята и се изчаки по стълбите,точно зад Луи. След това вратата се затвори и Съни отново остана сама,за да се опита да оправдае постъпката му,нейната реакция...имаше доста,за което да мисли. Не вярваше,че това се беше случило току-що. Имаше чувството, че сънува и някой си прави голяма гадна шега с нея.

- Мамка му,мамка му! – ругаеше Луи под носа си,докато вървеше към кухнята с Найл зад гърба си.

- Какво има,Лу ? – попита русия,правейки се че не знае за какво всъщност трябваше да говорят.

- Какво има ли ?! Това ли се предполага,че е обяснението ти,за случката,на която неволно станах свидетел преди малко ? – попита разярен Луи,но всъщност шепнеше,за да не ги чуят другите.

- Какво !? Тя държеше ножа,трябваше да й отвлека вниманието и да го взема,иначе всичко се проваляше. – оправда се русия.

- Сигурен ли си ? Истината ли ми казваш ? – продължи момчето.

- Да,за бога,Луи,какво ми намекваш ?! – повиши тон Найл.

- Нищо не намеквам,опитвам се да разбера истината! Това момиче заплашва да провали всичко. Не трябва да я допускаш до себе си,Найл. Не й позволявай да ти влезе под кожата! – предупреждаваше го приятеля му.

- Тя не значи нищо за мен! Целувката не значеше нищо!

- Една целувка винаги значи нещо,Хоран!

Найл замълча за момент,знаеше,че приятеля му е прав. Мамка му,това момиче наистина започваше да го влудява! Имаше чувството,че полудява. Как забога му хрумна да я целуне !? Но тя беше толкова близо до него,че той просто не се сдържа. Но този целувка...не,тя нямаше да бъде забравена. Може би привидно русия нямаше да споменава повече нищо около случилото се днес,но нямаше да я забрави. Нещо в него трепна, когато всъщност осъзна,че не може повече да повтаря тази грешка. Не може никога повече да докосва това момиче,между тях имаше много голяма невидима стена,която ги разделяше. И той знаеше,че този техен грях нямаше да бъде така лесно забравен.

- Няма да я оставя да влезе в главата ми. Всичко ще бъде наред,не се притеснявай. – обясни Хоран на приятеля си.

- Наистина се надявам да е така,Найл. – отвърна му Луи и излезе от стаята.

- Аз също... – прошепна на себе си русия.

*При Съни*

Момичето седеше на стария,прашен диван и размишляваше. Как беше стигнала до тук ? Защо точно нея решиха да отвлекат ? Как така тя отвърна на действията на Хоран ? Последното със сигурност беше една от най-големите й грешки или поне според нея... Чернокосата рязко се изправи от мястото си и се заразхожда в стаята. Стигна до средно големия,доста стар шкаф и с изненада разбра,че всъщност не е заключен. Вътре нямаше нищо интересно,докато погледа на Съни не падна върху някакъв плик за писмо. Тя го взе в ръце и го отвори. Вътре имаше доста стара снимка и някаква хартия,на която се отличаваше женски почерк. Момичето взе първо снимката и я погледна. На нея бяха някаква жена на средна възраст и...Найл. Но изглежда снимката бе стара,защото момчето беше на около 12-13 години. Изглеждаха много щастливи. Жената до него,която Съни с право предположи,че това може би е майка му, изглеждаше много радостна и носеше прекрасна голяма усмивка,а Найл...той също изглеждаше дори повече от щастлив. Съни явно не бе виждала тази негова страна. Все едно се взираше в съвсем друго момче. Момичето остави снимката и взе листа с написания текст. Разтвори го и започна да чете.