Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 12.

  - Съни,вкъщи съм! – провикна се баща й.

- Само да си казала нещо! – предупреди я Кейлъб.

- Пусни ме! – отвърна му тя и грубо го избута от себе си

– Тук сме,татко! – извика Съни и след секунди баща й влезе в кухнята.

- Как сте ? Добре ли си изкарахте ? – започна Роджър весело, като гледаше и двамата.

- Да,беше страхотно! – излъга момичето.

- Виждам,че сте останали да си поговорите ? – попита баща й.

- Ами да,не исках да оставям Съни сама и затова реших да й правя компания,докато се приберете. – отвърна Кейлъб.

„Какъв позьор!" помисли си чернокосата.

- Е,благодаря ти,Кей,но Съни,не е ли време вече да си лягаш ? Два през нощта е. – попита Роджър

- Какво ?! Два през нощта ?! – отвърна очудено тя – Леле,загубили сме представа за времето. – престори се Съни.

- Е,аз тогава ще тръгвам. Лека нощ,г-н Хендерсън. – сбогува се Кейлъб,след това се доближи до Съни и обгърна кръста й с ръце,при което тялото и потръпна – Лека нощ,SUN! – каза й Кейлъб и я целуна по бузата.

Момчето излезе от кухнята и след по-малко от 10 секунди се чу отварянето и затварянето на входната врата.

- Кейлъб е наистина добро момче. – каза изведнъж баща й.

- Не го харесвам. – отсече Съни.

- Е,явно той те харесва. – уведоми я баща й.

- Това няма значение. Той е глупак и не го харесвам!

- Съни! – скара й се баща й – Добре,не мога да ти кажа с кого да бъдеш. – извини се той – Но просто знам,че Кейлъб е страхотен и наистина ще се грижи за теб,но решението си е твое.

- Страхотен,да бе! – прошепна на себе си тя – Добре,аз си лягам. Лека нощ. – каза момичето,целуна баща си и се запъти към стаята си.

Докато се изкачваше по стълбите в ума и се върна мисълта за Хоран и това,че беше в стаята й. „Ами ако още е там ?" помисли си тя и се затича към стаята си,но когато отвори вратата,там нямаше никого. Тя въздъхна успокоена от мисълта,че отново може да се чувства в безопасност или може би не... Тя светна лампата и съблече якето си,което все още носеше,когато го видя...оръжието,това,което принадлежеше на Хоран,то все още беше тук. Съни изтръпна,когато погледа и се спря на предмета. Сякаш не дишаше,замръзнала на мястото си. Това означаваше ли,че щеше да го види отново ? Не искаше,мисълта за него я побъркваше. Не искаше да бъде близо до това момче...никога повече! Тя бързо скри предмета в шкафа с бельото,може би единственото място,на което баща й не би проверил,ако реши да търси нещо.След това Съни се опита да нормализира дишането си и влезе в банята. Изкъпа се,забравяйки поне малко за този ден,след което си взе дрехи и се върна обратно в стаята си,където се облече. Най-после,след всичката драма,Съни усети мекотата на леглото си и тъкмо, когато беше почти заспала,телефона и издаде звук,уведомяващ я,че има ново съобщение. Момичето въздъхна,изправи се в седнало положение и светна нощната лампа,взе телефона си и прочете съобщението. Беше от непознат номер и Съни с треперещи ръце го отвори.