Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 35.

Съни вървеше бавно по студения асфалт, докато бузите й  горяха от допира на сълзите, които се стичаха по цялото й  лице. Тя не спираше да върви от къщата на Хоран и знаеше, че трябва да се прибере вкъщи, но сякаш това не я интересуваше в момента. Единствено нещо,което намираше  място в мислите й бе  той. Той и неговата долна лъжа. Само при мисълта как му бе повярвала, че той наистина има чувства към нея... само при тази мисъл колко много му се беше доверила, тя продължаваше да плаче все повече и повече. Не й пукаше особенно кой може да я види, все пак беше доста късно, едва сега започваше да се съмва.  Съни най-после стигна до дома си . Беше много изморена, очите и бяха подпухнали, лицето почервеняло от мъката, която сполетя душата й преди само няколко часа. Тя носеше високите си обувки в ръка, мразеше ги, много повече харесваше кецовете си. В другата си ръка носеше чантата си, отвори я и извади ключовете си. След това отвори входната врата и тихо я затвори зад себе си. Наистина се надяваше баща й да спи, въпреки че го бе предупредила, че ще отсъства тази вечер. 

   -         Къде беше ? - попита студено баща й, когато Съни влезе в кухнята. 

Той спокойно седеше на един от високите столове в кухнята и отпиваше от сутрешното си кафе. Изглеждаше дори по-сериозен от преди, но момичето не заподозря нищо. И все пак баща й я огледа добре. Носеше  пола с висока талия,а тениската й беше вмъкната в нея.  Окаяния й външен вид и следите от сълзите й не го трогнаха ни най-малко. 

  -         Бях с Ванеса... не прочете ли бележката ? - попита момичето, като погледна през рано, забелязвайки, че бележката от хладилника беше махната, следователно прочетена. 

       -         Прочетох я. Но тъй като бях прекалено съвестен  баща реших да се отбия, защото моята така добра дъщеря си бе забравила телефона вкъщи. Реших да ти го донеса, но когато отидох теб те нямаше. - отвърна й спокойно Роджър. 

    -         Тат... 

       -         Искам само един отговор, SUN... С  него ли беше ? - попита баща й, също толкова спокойно. 

       -         Да. - отвърна тихо момичето, не позволявайки си да погледне Роджър в очите. 

Плашеше я случващото се. Плашеше я това, което следваше. Плашеше я бъдещето й. Какво щеше да стане с нея ? Къде щеше да я прати баща й евентуално ? Щеше ли да види Хоран някого отново ? Да, този въпрос никога не губеше важността си.  Найл й причини толкова много болка, колкото тя никога през живота си не бе изпитвала, или може би беше, когато загуби майка си.  Русия винаги с точност преценяваше всеки риск, всяка сделка, но никога не пресметна колко болка ще струва на любимата му тази лъжа. Съни беше меко казано наранена, предаде, сломена. Епитетите не биха могли да опишат чувствата й. Тя искаше просто да се затвори в стаята си и да плаче. Да плаче за това, което загуби. За това колко надежди и мечти заложи на него, а той я предаде толкова лесно. Мразеше го! Мислеше си, че го мрази. Щеше да го намрази! Тя напълно му се довери, отдаде му душата и сърцето си, а накрая се оказа, че всичко е било напразно. Всички мечти, всички надежди, бъдещето им, каквото и да бе то, сега нищо не остана,всичко  беше погубено.