Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 38.

Найл отново лежеше в леглото си. Мислеше. Не бе излизал цял ден, а вече бе 7 вечерта. Просто не искаше да вижда никого, да говори с когото и да било. Единствено тя владееше ума му. Караше го да полудява само при мисълта, че вече не бе негова. Русия реши да провери момчетата, които вече трябваше да са готови за гонката. Не че имаше нещо по-специално с подготовката, но все пак трябваше да бъдат на линия. Той слезе по стълбите и после влезе в хола. Всички, включително и брат му, бяха там.

-         Найл, готов ли си ? Вече говорихме с Милър, неговите хора тръгват на там. - попита го Луи, веднага щом русия влезе. 

       -         Няма да идвам. - отвърна спокойно Хоран, сядайки на един от диваните. 

       -         Какво !? - попита веднага Зейн. 

       -         Найл, не можем да го направим без теб. Знаеш, отиваме заедно, печелим заедно и се връщаме заедно. Винаги е било така. - намеси се и Лиам. 

       -         Е, явно този път ще бъде различно. В момента не ми е до глупостите на Малик. Все пак ние нищо не можем да направим. От него зависи дали ще успеем. - отвърна отново безизразно Хоран. 

       -         Какво ти става, Хоран !? - развика се Зейн - Само заради едно момиче се отказваш от отбора ни !? Не мога да повярвам! Много добре знаеш, че винаги сме заедно във всичко! 

       -         Не е заради нея, Малик. Това си е чисто отмъщение! Когато аз имах нужда от твоята подкрепа, къде беше ти !? Аа ?! Къде беше ? Реши да провалиш всичко само защото си един егоист! - разкрещя се Найл, заставайки лице в лице с приятеля си. 

       -         Тогава ще го направя без теб! Не си ми нужен! - отвърна студено Зейн, отдалечавайки се от Хоран, запътвайки се към входната врата. 

       -         Хей, аз мога да дойда. - обади се Грег насмешливо. 

       -         Никой не те е искал! - отвърна студено Хари и последва примера на Зейн. 

       -         Добре догава, аз изчезвам в някой бар. - Грег стана от мястото си и също излезе. 

       -         Найл, сигурен ли си ? - попита го Лиам за последно. 

       -         Да, Лиам. Не е нищо свързано с теб и момчетата. Просто искам той да се почувства така, както аз. Не мисля, че някога ще мога да преглътна този негов навик да разваля щастието на всички ни. - отвърна студено Хоран. 

       -         Окей, ние ще тръгваме тогава. Ти си знаеш какво правиш. - намеси се и Луи, който се усмихна приятелски на русия. 

Момчетата излязоха и сега Найл бе сам в цялата къща. Не знаеше какво да прави, явно все някога трябваше да прекара една "нормална" вечер, докато приятелите му се оправяха със сделките. Той самият не вярваше, че бе способен на това. До последно се опитваше да се разубеди и да отиде да подкрепи Зейн, дори и сърдит, но не можеше. Малик го бе наранил твърде много, а той не можеше да понесе този удар. До последно вярваше, че ще се предаде и ще тръгне с момчетата, но желанието му да си отмъсти на Зейн бе по-голямо. Искаше толкова силно Малик да почувства същотото. Да почувства, че е изоставен от най-добрия си приятел, да почувства, че няма неговата подкрепа. И русия бе сигурен, че ще го изпита. Гонките и въобще всички други такива мероприятия бяха много важни за Зейн и Хоран много добре го знаеше. 

Найл се качи в стаята си. Взе телефона си от зарядното и го провери. Имаше няколко пропуснати обаждание от хора, които му звъняха само в  случай на нужда, така че той реши, че няма да върне нито едно обаждане. Не му се занимаваше с това точно сега. Имаше и един смс от непознат номер. Найл го отвори, очаквайки нещо, което отново няма да прикове вниманието му, но сгреши... 

"Ела довечера в 9 часа на Оушън Роуд, ако искаш да си върнеш Съни преди да е заминала за Атланта! Последен шанс!" 

Русия седя в недоумение няколко минути преди да се осъзнае. Препрочиташе съобщението отново и отново, питайки се дали това не беше някаква шега. Тя щеше да замине за Атланта ? Не, той със сигурност не трябваше да го позволи. Не можеше... ако Съни си тръгне, това означаваше, че и всичко между тях би приключило, че вече всичко е свършило. Наистина ли щеше просто така да го остави ?  Той определено трябваше да говори с нея, и то тази вечер... преди да я е загубил завинаги!