Животът на Лиз

13 Chapter-He Will Not Die

Влезнах в стаята в която се намира Алек..той изглежда толкова зле,целия е в рани..
Доближих се и седнах на стола до леглото му..
Аз-Алек толкова съжалявам.. Липсваш ми.. Събуди се, казват че може да чуваш когато ти се говори.. - Алек признавам си много те ревнувам и затова предизвиках Дейвит. Не мога да гледам някое друго момиче да те докосва камоли да те целува... Моля те събоди се..
Лекаря ми показа, че трябва да излизам.. Целунах Алек по челото-Утре пак ще дойда, сега трябва да тръгвам... Обичам те Алек..
Излезнах от стаята сълзите ми се стичаха по лицето ако не си бяхме казали всичко, сега той щеше да е добре...

Една седмица по късно

В продължение на една седмица съм само в болницата при Алек. Той още не се е събудил. Лекарите казват, че може да се събуди, но може и да не се. Всички му говорим така може да се подобри състоянието му. Ако се събуди има шанс да не помни нищо, от което най-много ме е страх. Може да не ме помни... Днес пак отидох да го видя видях Мег  снея много се сближихме. Но тя се сближи и с Ейдриян, но сега не му е времето да ги сватосвам.. Влезнах в стаята му, седнах до него. Говорих му, колко ми липсва и колко ми е скучно без него и т.н. Изведнъж той стисна ръката ми при това негово действие натиснах ботона за да дойде лекарят.. И в този момент си отвори очите. Отново виждам тези кафяви очи..
Аз-Алек.. Добре ли си?
А-Да.. Къде съм? каза с дрезгав и тих глас..
Аз- В болница..катострофира..помниш ли?
А-Да..и в този момент лекаря дойде и започна да го преглежда а на мен ми каза да изляза.. Когато излезнах видях Мег и Ейд..
Аз-ХОРА ТОЙ СЕ СЪБУДИ.. те се изправиха и тримата се прегърнахме по лицето ми пак се стичаха сълзи, но този път от радост.. Лекаря излезна.
М-Как е той?
Л-Добре е иска да види Лиз..
Аз-Това съм аз..
Л-Влезте, но него натоварвайте
Аз-Добре..лекаря продължи по коридора.. - Ще влезна, имаш ли нещо против Мег?
М-Не все пак иска теб.. Влезнах..

Той веднага погледна към мен  ...

Аз-Добре ли си? Знам че е тъп въпрос но...
А-Добре съм спокойно...
Аз-Мег е отвън да я извикам ли? попитах 
А-Да, но първо би ли дошла по близо до мен..каза тихо... Доближих се..
Аз-Какво?
А-Още ли сме скарани..попита с половин усмивка..Толкова ми липсваше.. Наведох се и слях устните ни..толкова време чаках отново да осетя тези негови устни.. Отдръпнах се от него..
Аз-Отговорих ли ти на въпроса?той кимна..- Знаеш ли колко ми липсваше.. Обичам те
А-И аз те обичам.. Но искам да ти се извиня за държанието ми онази нощ..
Аз-и аз много  ти се извинявам прекалих тогава..просто много те ревнувам.. той се усмихна.. - Ще извикам сестра ти..
А-Добре.. Излезнах и извиках Мег..
М-Братчето ми как си?
А-Супер съм щом двете ми момичета са до мен..погледна ме и се усмихна..
М-Повече не прави такива глупости..знаеш ли как се уплаших можеше да умреш Алек...
А-Спокойно нали сега съм добре..
М-да сега си добре много ми липсваше.. И да знаеш не изпускай Лиз, тя е страхотна..
А-Знам и няма обичам я..Лиз ела по близо де..приближих се и той ми прошепна.. - Били казала на сестра ми да излезе искам да си почина, а от нея няма как...
Аз- Някой иска да си ходим за да си почива.. Да си тръгваме Мег...
М-добре...
А-Лиз ти остани..
Аз-Алек и аз ще се прибирам, трябва да си почиваш...
А-Добре но при едно условие..
Аз-Какво?
А-Искам целувка.. Мег се засмя а аз се изчервих..
М -Аз ще излезна..
А-та ще получа ли целувка.. Не му отговорих, а направо го целунах той задълбочаваше целувката, но аз се отдръпнах...
Аз-Като те изпишат ще те целувам колко поискаш, но сега си почивай..
А-само да не забравиш какво ми обеща..
АЗ-Няма, а сега си тръгвам..
А-Добре.. Обичам те Лиз...
Аз-И аз..и излезна и се прибрахме..

Още една седмица по-късно

Днес ще изпишат Алек и сме му приготвили парти за добре дошъл(в тесем кръг) Решихме аз да не ходя в болницата за да го изненада ме повече.. Приготвих се

Надявам се да му се харесам и да го изненадам.

И всички чакаме да дойдат... Мег ми писа че са отпред.. Вратата се отвори и....

To be continued....