Животът на Лиз

35 Chapter - She Open Eyes

Една седмица по-късно

Отново седя до нея и държа ръката ѝ... Вече съм толкова уморен от това чакане... Но няма да се предам.. Подпрях главата си до ръката ѝ..продължавах да галя ръката ѝ нежно...
Аз-Липсваш ми..казах тихо...
И тогава усетих, че тя стисна ръката ми... Аз се изправих рязко, без да пускам ръката ѝ... Тя стисна ръката ми... Погледнах към лицето ѝ, чакайки признак, че ще се събуди... И тогава миглите ѝ се разтрепериха и след малко.....
.. ТЯ ОТВОРИ ОЧИ... ТЯ ГИ ОТВОРИ..
Аз-Лиз чуваш ли ме? Как си?попитах притеснено..
Л-Къде съм? Попита докато оглеждаше стаята...
Аз-В болница, претърпя злополука..
Тя кимна и после погледна към ръката ми и издърпа своята... И след това зададе най - страшния въпрос..
Л-А ти кой си?
Тя не знае кой съм... Не ме помни..това ме разби
Аз-Не ме ли помниш?
Л-Не...
Това найстина заболя...
Аз-Аз съм твоя Алек,Момчето, което обичаш, не помниш ли...казах тихо.. Понечих да хвана ръката ѝ, но тя се отдръпна... Боли,многос боли да не мога да я имам след като е будна
Л-Не те познавам... Къде са родителите ми и Ейд...?
Поне тях помни...
По дяволите, но тя не помни мен..
Аз-Сега ще им се обадя... И ще повикам лекаря... Ти си почивай и не ставаѝ...тя кимна и аз излезнах...
Първо тръгнах към кабинета на лекаря... Почуках
Д-Влез..влезнах
Аз-Тя се събуди...
Той стана рязко...
Д-Много се радвам... Веднага отивам при нея...
Той тръгна, но аз го спрях..
Аз-Има един проблем..
Д-Какъв?
Аз-не ме помни... Тя попита къде са родителите ѝ и брат ѝ...
Д-Значи помни тях, а теб не...кимнах..-Дръж се Алек..ти си силен изтърпя всичко..
Аз-Боли да разбереш, че човекът който обичаш най много не те помни..
Д-Знам...виж сега отивам при нея и ще я прегледам и после ще говорим пак... Ти се обади на семейството му..
Аз-Да добре..
Лекаря отиде към стаята на Лиз.. А аз набрах номера на майка ѝ.. След малко тя вдигна..
М-Здравей Алек..
Аз-Здравей... Трябва да ти кажа нещо..
М-Какво става? Тя добре ли?
Аз-Тя се събуди..
М-КАКВО! НАЙСТИНА ЛИ?извика от радост..
Аз - Да..
М-Ще хванем първия самолет..
Аз-Добре...
М-Не се отделяй от нея... Колко много се радвам... Детето ми се събуди...
Аз-Няма... И аз се радвам..
Само ако знаеше, че не ме помни.. Това ще им го кажа като дойдат..
М-Чао..
И затвори..
След това набрах Ейд...той вдигна почти веднага..
Е-Кажи Алек..
Аз-Имам новина...
Е-Каква е?
Аз-Ами Лиз се събуди..
Е-Какво? Найстина ли?
Аз-Да..
Е-Колко се радвам... Ще хванем първия самолет..
Аз-Добре чакаме ви...
Казах и затворих...
Незнам как трябва да се чуствам в момента...