Животът на Лиз

34 Chapter-Miss You ❤

Гл.точка Алек

Събудих се.. Огледах се беше сутрин... Лелле колко ли съм спал... Погледнах часовника 6 часа сутринта... Станах и се облякох... Слезнах долу пак сложих храна на Блейки и излезнах... Качих се в колата ми и тръгнах към болницата..
След малко паркирах пред болницата и слезнах... Влезнах във болницата и след това се качих на етажа на които е Лиз... Колко ми липсва само....
Приближих се до стаята ѝ видях, че майка ѝ и баща ѝ спят на дивана в коридора... Не исках да ги будя.. Реших да попитам лекаря дали мога да влезна при Лиз..Отидох при него и той разреши и каза, че животът ѝ не е в опасност... И трябва да чакаме само да се събуди... Но не се знае кога ще стане това... Може и още днес, но може и след месец... Това от вътре ме убива... Искам си момичето... Искам тя да отвори прекрасните си очи... И да ми каже, че всичко е добре...
Отново стигнах до стаята ѝ и влезнах... Видях я...Изглежда толкова бледа.... По целите ѝ ръце има трабички... Приближих се до нея и седнах на стола до леглото ѝ... Погалих нежно ръката ѝ... Като я виждам в това състояние съецето ми се къса... Бих предпочел да бъда на нейно място от колкото да я виждам така... Бих дал всичко тя да се събуди... Абсолютно всичко... Няколко сълзи се стекоха по лицето ми..
Аз-Мила липсваш ми...Толкова много...отвори красивите си очи любов...Не мога да живея без теб...още няколко самотни сълзи се стекоха...наведох се и целунах ръката ѝ-Мила трябва да се бориш
Ти си силна знам го.. Ще се събудиш и ще се върнеш при нас..
Вярвам, че ще се събудиш...станах от стола, навеждайки се да целуна челото ѝ-Трябва да излезна да видя родителите ти... После пак ще дойда обещавам... Обичам те до луната и обратно Лиз...отново целунах челото ѝ и излезнах от стаята ѝ.... Видях, че родителите ѝ са се събудили... Когато ме видяха да излизам от стаята ѝ станаха...
М-Казаха ли ти нещо?попита ме..
Аз- лекаря каза, че състоянието ѝ е стабилно..Но не се знае кога ще се събуди...казах с натъжен глас...
Майка ѝ заплака... Разбирам я... И аз искам да си поплача, но трябва да съм силен заради Лиз...
Б-Трябва да сме силни мила заради нея.... Тя ще се оправи сигорен съм в това...
М-Дано..
И този момент видях към нас да идват Ейд и Мег...
Е-Хванахме пъвия полет... Как е тя? Аз-Няма промяна...казах тихо...
По лицето на Мег имаше сълзи... Тя застана пред мвн и ме прегърна...
М-Тя ще се оправи знам го...Трябва да сме силни за нея...прошепна ми тя...
Аз-Знам...
След малко тя ме пусна...
Е-Може ли да я видим..кимнах и посочих вратата... Той и Мег влезнаха.. А аз седнах на дивана притискайки с ръце лицето си... Това е най-лошото нещо което ми се е случвало... Да преди време и аз бях в кома за кратко... Но всичко беше добре след това....Сетих се за това което ми каза лекаря по рано.. Умирам при мисълта за това... Той каза, че има възможност като се събуди да има загуба на панетта.. Заради това, че си е ударила силно главата в асвалта...
Това найстина би ме убило..ако тя не ме помни.. Какво ще правя тогава?...
Отварянето на вратата прекъсна мислите ми... Вдигнах глава... Ейд и Мег излизаха от стаята ѝ... И двамата видимо бяха съкрошени...
Е-Тя изглежда толкова.....млъкна..-безпомощна..продължи след малко... - Искам да го убия... Трябва да си плати...станах и застанах пред него..