Гл.точка Алек
Излезнах от стаята ни и влезнах в стаята до нашата... Е вече нейната..
Колко ми се иска да я целуна и да си я гушна...и най-сетне да мога да спя спокойно... Но това няма да стане докато тя не си спомни... Първото нещо което трябва да направя е да спечеля доверието ѝ и после и сърцето ѝ.. Отново... Надявам се скоро всичко да бъде както преди...Нещото което най много ми липсва е да си лягам и събуждам до нея...Време...само това ни трябва....
Свалих дрехите си и легнах в празното голямо легло...
А това, което и казах и после тя се изчерви... Това е хубаво нали?
Дори и да не ме помни, пак и действам по същия начин... И това ми дава сили... Дава ми сили да продължа да се боря... Да се боря и да си я върна...
В момента най-важното е че е будна и е близо до мен... Да може да не е толкова близо колкото ми се иска.. Но все пак е тук и ще остане, няма да си тръгне... И това ме радва и то много...
Усетих как очите ми натежават и умората си казва думата.... И заспах с мисли за момичето ми..
На сутринта
Събудих се, взех телефона който се намира на шкафчето до леглото.. Погледнах часа - 9:30..
Реших да стана... Обух един широк анцуг и тениска... След това отидох в банята и измих зъбите си и тъкмо да излезна се сбутах в някого...
Л-Съжалявам...
Сладката ми тя...
Аз-Няма проблем.. Банята е свободна.. И добро утро
Л-Мерси и на теб..мина покрай мен и влезе..
Поне деня ми започна хубаво... Започна с нея...
Тръгнах на долу и влезнах в кухнята за да си направя кафе, но кухнята не беше празна майката на Лиз (Микаейла) прави палачинки...
Аз-Добро утро...тя се обърна и усмихна
М-Добро да е... След малко палачинките ще са готови...
Аз-Ам добре, но първо имам нужда от доза кофеин..
Тя се засмя...
М-Да винаги е добър старт на деня.. Е преди имах много по-добър..
Аз-Да...
Направих си кафето..
-Трябва ли ти помощ
М-Не почти съм готова..
Аз-Добре...излезнах от кухнята и отидох в хола, седнах на дивана и се загледах в някакъв мач по хокей...
След малко някой ме потупа по рамото и аз подскочих..обърнах се и видях хилещите се Мег и Ейд..
Аз-Изкарахте ми ъкала... Много смешно няма що...
М-Беше си смешно.. И как си?
Аз-Добре... След малко закуската ще е готова...
Е-Супер, мама прави палачинки нали?кимнах му.. - Колко ми липсват палачинките на мама..
Те седнаха до мен...
Аз продължавах да си пия от кафето..
След малко при нас дойде и Лиз... Изглежда сладко... Огледах я..
Винаги изглежда страхотно... Но кагато е сутрин е най-красива... Някак си изглежда като сладко бебе...
Л-Добро утро...каза още сънено..
BẠN ĐANG ĐỌC
Животът на Лиз
Lãng mạnЕдно момиче нов град, нови приятели и нова любов. Живота ѝ се променя напълно...Кого ще срещне там? В началото всичко ще върви страхотно, но до кога? Ще се бори ли за любовта си или ще се откаже? Винаги ли ще има пречки по пътя на Лиз и Алек?След ка...
