Животът на Лиз

12 Chapter-Evriting From Jealousy-part 2

Алек ме видя и се изправи и дойде към мен. Ами сега какво?помислих си..
А-За какво беше всичко това?опитваше се да не вика..
Аз-Кое?
А-Как кое? За една вечер пред мен целуна най-добрия ми приятел и Дейвит, които и те опипваше отгоре на всичко, а ти питаш кое?
Аз-Не се прави на невинен Алек.. В скута ти кой беше цяла вечер и колко пъти те целуна и ти се натидкаше ще кажеш ли нещо...той не каза нищо...така и си помислих сега се прибирам.. Влязох си в къщи и се качих в стаята си и си легнах и заспах...

Гл.точка Алек

Откакто сме влезнали в къщата на Майк и откакто  играем на тъпите игри...много ревнувам Лиз. С Лиз бяхме предизвикани да отидем в банята и тя да ме целуне и да остави следа...когато влезнахме се скарахме..Много се ядосах когато я целуваше Дейвит и отгоре на всичко и я опипваше. Друг я докосваше това ме подлудява.. След това и Саманта накара приятелката ѝ да я предизвика да седи в мен до края на играта и през цялото време се отъркваше в мен.. Идваше ми да я удуша..интересното беше, че не успя изобщо да ме възбуди.. Само Лиз успява само с едно докосване, да може да не сме спали още и не смятам да я пришпорвам.. Накрая ми писна от цялата тая простотия и станах и казах на Лиз да си тръгнем а тя отказа. След като си тръгнах реших да я изчакам пред тях. И не издържах и си изкарах нервите както и тя. Тя си влезна а аз тръгнах към най-близкия бар. Пих, някаква се опитваше да ми се сваля, но аз не и обръщах внимание.. Дори и да сме скарани не бих и изневерил и няма. Допих си поредното питие, платих и излязох от бара и се качих в колата си.. До като карах към вкъщи изгубих контрол над колата и...

Гл.точка Елизабет

Телефона ми звънна, беше непознат номер. Вдигнах..
Аз-Ало кой е?
-Меган е, сестрата на Алек..
Аз-Накарал те е да ми звъннеш защото няма да му вдигна ли?
М-Лиз чуй ме стана нещо с Алек..
Аз-Какво му е, добре ли е? попитах притеснено...колкото и да съм му ядосана,пак го обичам..
М - Той катастрофира и сега е в операция..
След като чух тези думи направо ми прилоша..
Аз-В коя болница е? Тя ми каза къде се намира и се качих в колата си по най-бързия начин и тръгнах към него когато влезнах..попитах на рецепцията..
Аз-Къде е Александър Мур?
Р-Вие каква сте му?
Аз - гадже каде е?
Р-в операционната.. Тръгнах на там пред спешното имаше едно момиче..
М-Много бързо дойде..
Аз-Да, как е той?
М-Операцията мина добре сега е в реанимацията и друго не знаем.. Лекаря излезна и ни каза, че той е в кома.. Свлякох се на земята..
Аз-Аз съм виновна..
М-Не си..
Аз-Напротив ако не се бяхме скарали той нямаше да се напие и да катастрофира..разплаках се повече и сега ако го загубя ще умра той е моето момче, моята любов..
След това ни казаха, че той е изпаднав кома... Когато го чух ми идваше да се съмообия... Минаха часове бащата на Алек ми каза да се прибирам, но аз отказах ще стоя тук... Накраянсе съгласих, но само за малко..
Прибрах се. Ейд ме видя да влизам
Е-Защо плачеш?
Аз-А-л-е-к е в к-о-м-а... Аз съм виновна..
Е-не си виновна, защо е в кома?
Аз- катастрофирал е..той ме прегърна.. - искам да съм до него..
Е-Отиди, изкапи се и ще те закарам при него..
Аз-Добре.. Качих се изкъпах се, облякох се и слезнах Ейд ме чакаше.. Тръгнахме към болницата.. Дали ще ме пуснат да го видя имам нужда..
Влезнахме Меган седеше на столовете..
Аз-Има ли промяна
М-Не, вече е в стая..
Аз-отиди си до вкъщи аз ще съм тук.. Брат ми ще те закара.. Запознах ги, все пак трябва да си знаят имената..
М-Добре, но ми звънни ако има нещо..
Аз-Разбирасе, а дали ще ме пуснат да го видя..
М-мен ме пуснаха може и теб..
Те тръгнаха а аз попитах лекаря дали мога да го видя и за моя изненада той каза ДА.. Влезнах в стаята в която се намира Алек...