Животът на Лиз

46 Chapter - I remember everything

Гл.точка Алек

Аз-Как е тя?попитах притеснено.

Л-Приятелката ви е....много силно момиче... Разминала се е с малко...
Има счупена ръка и леки натъртвания.. Нищо сериозно.. Бих казал, че е имала голям късмет..

Тя е добре.. Благодаря ти господи..

Аз-Ще мога ли да я видя?

Л-Да...

И в този момент дойдоха Ейд и останалите..

Е-Как е тя?

Л-Спокойно тя е добре... Момичето всеки момент ще дойде в съзнание.. Но за момента е по добре да влезе само един от вас..

Погледнах към Ейд..

Е-Върви ти..

Аз-Благодаря ти..

От правих се към стаята ѝ и влезнах вътре.. Видях я да лежи на леглото с гипсирана ръка..

Милата ми Лиз!

Тя погледна към мен и видях, че очите ѝ са пълни със сълзи..

Какво по дяволите..?

Бързо прекосих стаята и застанах до нея... И притеснено я попитах..

Аз-Защо плачеш скъпа?тя не проговори-Плашиш ме! Кажи ми какво става?

Тя преглътна и каза тихо ...

Л-Спомних си..

Правилно ли чух!

Аз-Какво? Наистина ли?тя кимна..-Какво си спомни?

Не мога да повярвам, че това се случва...

Л-Спомних си всичко..

Наистина не мога да повярвам..

Аз-Наистина ли? - невярващо попитах.

Л-Да, наистина си те спомням, помня всичко, което сме преживяли преди и след катастрофата.. Помня те любов!тя се усмихна през сълзи..

Аз също, не знам кога се бях разплакъл... Но нямаше как да не го направя... Тя ме помни.. И ме нарече любов..

О боже мой!!

Пристъпих още по близо до нея и се наведох и слях устните ни..

Аз-Обичам те..казах, но бях откъснат от нея..

Л-До луната..

Аз-И обратно.-. Довърших..
..тя наистина помни..
..тя каза нашето си нещо...

Толкова ми липсваше да чувам и казвам това..