42 Chapter - Father's Alek And Megh

241 13 3
                                    

Гл.точка Лиз

Събудих се в прегръдките на Алек..
Надигнах се и видях, че още спи.. Колко е сладък с тази разрошена коса... Реших да не ставам, а да седя в прегръдките му... Беше прегърнал много здраво, сякаш го е страх да не избягам докато спи...
Честно казано нямам такива намерения...
От думите, които ми каза Ейд вече съм сигурна, че го обичам....
Обичам го....
Усмихнах се при мислите ми...
По едно време усетих, как той се размърда и отвори очи... Как да се прикрия че го гледах... Той ме погледна и се усмихна с неговата прекрасна усмивка.. Аз се изчервих и погледнах на долу...
А-Добро утро любов..
Аз-Добро... Как спа?
А-Перфектно, а ти?
Аз-И аз... Аз ще ставам...той кимна, но не пусна.. - Но за това трябва да ме пуснеш...
А-Добре, но може ли целувка преди това...
Той показа устните си...
Надигнах се и слях устните ни в кратка целувка...
Аз-Сега може ли да ме пуснеш...казах след като се отделихме..
Той махна ръцете си от мен... И аз станах...
Отидох до банята и извърших сутрешните си процедури и след това се върнах при Алек.. Той все още се излежаваше в леглото...аз си извадих дрехи и ги облякох...

След което сресах косата си,,И се обърнах към Алек,който беше прегърнал възглавницата ми...
Аз-Няма ли да ставаш?

Той вдигна глава и ме погледна...

А-Трябва ли?каза с детски глас..

Аз-Както искаш..Аз слизам...

Той въздиша силно..

А-Изчакай ме...Обличам се и ще слезем заедно..усмихнах се и кимнах..

Той стана мудно и облече сив анцуг и черна тениска...След това отиде до банята за да измие зъбите си...и след като се върна в стаята започна да оправя косата .. вдигна я  на горе...И след това се обърна към мен..-Готов съм...

Аз-Ами да слизаме тогава..

Тръгнах да излизам,но Алек ме спря..

-Какво?

А-Исках да те опитам нещо преди да слезем..

Аз-Ами добре,питай..

А-Лиз искаш ли довечера да дойдеш с мен в къщата на баща ми...?Мисля ,че си права ,че трябва да отида...Но искам ти да бъдеш там с мен ,до мен...

Аз-С удоволствие ще дойда..

A-Благодаря ти Лиз..

Аз-винаги...той се усмихна и аз отвърнах на усмивката му...-да слизаме ли?

Животът на ЛизWhere stories live. Discover now