18 Chapter-She Is Gone-Part 2

437 14 0
                                    


Гл.точка Алек

Все още я няма.. Липсва ми..
Не сме спирали да я трърсим, полицията също. Все едно са се изпарили..Който и да е ще си плати, че отдели момичето ми от мен... Вдички ми повтарят да ди почина малко, и че така не помагам  затова сега съм в стаята и разглеждам снимки.. Липсва ми усмивката, очите ѝ и най-вече любовта ѝ...

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Това е последната ни снимка

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Това е последната ни снимка..

В този момент влезе Ейдриян..
Аз-Има ли нещо ново...
Е-Не точно..
Аз-Какво имаш на предвид?
Е-Намерили са колата.. И тя се оказала че е Дейвит..
Аз-Дейвит, този дейвит за който си мисля ли?
Е-Същия..
Аз-Ще го намеря и ще го убия със собствените си ръце..Станах почнах да удрям по стената...
И Майк влезна.
М-Брат успокой се...
Аз-Как да се успокоя...
М-Ще я намерим, на всички ни липсва..
Аз-Знам..

Гл.точка Лиз

Субудих се от това, че някой ме побутваше...Отворих очи и видях момчето което извика Дейвит...
Аз-Кой си ти?леко повиших тон
? - Тихо.. Не трябва да съм тук..
Аз-Защо си тук тогава? И пак питам кой си?
? - Така казвам се Люк и ще ти помогна да се измъкнеш от тук..
Той започна да развързва ръцете ми..
Аз-Защо ми помагаш?
Л-Защото не е редно да ти причиняват това.. Имаш ли сила да станеш..
Аз-Мисля, че да..
Вече бях развързана и се изправих
Л- Да тръгваме..Дейвит ще се върне след два часа а ние вече ще се намираме в участъка.. Хайде..
Излезнахме от къщата в която се намирахме. Качихме с в колата..
Аз-Най сетне се махнах...
Л-Да..
Аз-Може ли телефона ти да се обадя на близките си..
Л-Разбирасе.. Кажи им, че карам към полицейския участък..
Подаде ми телефона и написах номера на Алек.. Телефона звъни.. И вдигна..
А-Ало, кой е?
Аз-Алек аз съм..
А-Лиз? Наистина ли си ти..
Аз-Да любов аз съм..
А-Немога да повярвам, как си? Къде си?
Аз-Вече съм по-добре и пътуваме към полицейския участък
А-Добре тръгваме веднага и кои сте вие..
Аз-Аз и момчето което ме спаси..после ще ти дообесня..
А-Тръгнах.. Обичам те..
Азаз..затворих телефона и го върнах на Люк..
Аз-Благодаря за всичко..
Л-Няма защо..
Спряхме и влезнахме в участъка.. Дадох показания и подадох обвинения срещу Дейвит.. За отвличане и опит за изнасилване..
Не искам да си спомням повече за тези ужастни дни...
Излезнах от стаята и видях приближаващоте се хора.. Алек, Ейд, Али, Мег и Майк.. Затичах се към тях... И скочих в прегръдките на Алек , той залитна назат, но ме удържа, завъртя ме и ме притисна към себе си..

Животът на ЛизWhere stories live. Discover now