Животът на Лиз

20 Chapter- Next Day

Събудих се и усетих затегната хватка около кръста ми. Първо се уплаших, но когато погледнах че е Алек малко се успокоих. Искам да забравя това, което ми се случи. И да съм щастлива с Алек и да не бягам. Но подяволите много ми е трудно.. Реших да стана и да отида да се изкъпя.. Опитах се да се размърдам, но не се получи. Реших да го събудя за да стана..
Аз-Алек? Не усетих промяна и повторих - Алек?с малко по висок глас и този път се размърда, но не пусна
А-Мхм..
Аз-Пусни ме!
А-Не..
Аз-Искам да стана.. Пусни ме!
А-Какво ще ми дадеш в замяна?
Аз-Нищо.. ПУСНИ МЕ АЛЕК!повиших тон..Той се усети и веднага ме пусна..
А-Извинявай Лиз.. Не исках..
Не го оставих да довърши и влезнах в банята.. Пуснах водата съблякох се и влезнах под душа. Топлата вода започна да се стича по тялото ми..И мускулите ми се отпуснаха... В главата ми отново изкочиха мисли за Дейвит, които целува тялото ми.. Мразя го..той провали всичко...Заради него не съм същата. Не мога да покажа на Алек колко го обичам...Нищо няма да е както преди... Но ще направя всичко възможно да преодолеея всичко.. Ще се справя.. И отново ще мога да отдам сърцето и душата си на Алек а до тогава и аз незнам... Мамка му, защо ми се случи това? Не мога ли да съм щастлива...? Кога ще спре цялата тази болка?
Спрях водата и увих кърпа около тялото си и излезнах от банята. Видях Алек да седи в края на леглито заровил ръце в косата си.. "И на него не му е лесно"-помислих си...Той ме забеляза и ме погледна.. Беше се облякъл с къси панталони и тениска..
А-Съжалявам Лиз..просто не се усетих...
В очите му се чете болка, слабост, страх и любов.. Ще се опитам да го успокоя малко..
Аз-Няма проблем..

Гл.точка Алек

Докато чаках Лиз да излезне от банята аз седях на леглото чакайки я, а да се извиня.. Всичко е толкова скапано и объркано.. Писнами от всичко..боли ме от това, че я е страх от мен.. Искам отнова да бъде моя и ще направя всичко зада и помогна да преодолее всичко което се случи..
Когато я забелязах да излиза от банята.. Беше увила тялото си с кърпа..умирам да я докосна.. Но ще се стегна..няма да мисля за това..
А-Напротив..разбирам те, че все още не искаш да съм толкова близко до теб... Но подяволите имам нужда от теб, искам да те прегръщам, целувам... Но заради онова копеле не мога.. Теб те е страх от мен..последното го казах тихо.. Трябва да и де извиня, че не я пуснах.. Просто беше ми толкова приятно да я държа в прегръдките си..
Аз-Съжалявам Лиз..просто не се усетих..
Тя ме погледна и се усмихна леко..
Л-Няма проблем..
Аз-Напротив..
Л-Алек...и аз те разбирам.. Ще справя с това и се надявам всичко да бъде както преди...