Животът на Лиз

43 Chapter - Our Place

Гл.точка Алек

Б-Днес съм ви събрал за да ви съобщя една важна новина... И тя е... Ние с Моли ще се женим след месец...
Останах като попарен, не го очаквах....
И реши да ни го съобщи така...
Нямам думи...
Не мисля, че мога да го приема...
Не мога...
Подяволите що за човек ще забрави жена си....
Той веднага започна да се вижда с други жени..
Знам, че са минали много години, но не искам и няма да го поткрепя..
Знам, че е егоистично от моя страна...

Всички започнаха да му честитят.. А в най-голям шок к бяхме аз и Мег..Аз се изправих...

Т-Синко няма ли да ми честитиш..

Аз-Не очаквай това от мен, аз нито ще ти честитя, нито ще дойда на сватбата ти..

Т-Как няма да дойдеш, ти си ми син и си длъжен да дойдеш!!

Аз-Да съм длъжен...засмях се.. - Не можеш да ме накараш да дойда..Ти може да предаде мама, но аз няма да я предам.. Ти направи своя избор, а сега аз правя моя...
Откакто тя почина, ти никога не си се държал с мен като с баща, ти се държеше като шеф, никога не пожела да ме разбереш... И от този момент на татък забрави, че имаш син на име Александър...Всъщност ти вече беше забравил...

Казах си всичко.. Не ми пука, че приятелите му и бъдещата му жена чуха... Аз за това дойдох да му кажа какво мисля...
Хванах ръката на Лиз, тя бе каза нищо, а ме последва и тръгнахме да излизаме, но гласа на баща ми ни спря...

-Ти си неблагодарник, аз ти дадох всичко, пари, най-доброто образование..

Аз-Освен щастие и любов, а те не се купуват с пари татко.. Наблегнах на последната дума..- Поне открих, човек, който ми дава тези неща.. И аз съм щастлив с нея далеч от тук..

Казах това въпреки, че нещата в момента са малко объркани между мен и Лиз..

Т-Ще те видя какво ще правиш когато те остави...

Той улучи слабото ми място..
Улучи това, от което ме е страх...

Но усетих момичето, което обичам стисна ръката ми... И заговори

Л-Я ме чуйте.. Нямате право да говорите за сина си по този начин.. Вие изобщо знаете ли какво се случва в живота му...баща ми погледна на долу... - Да и аз си помислих така... Също вие не познавате и мен, аз няма да оставя сина ви въпреки всичко...

Това стопли сърцето ми...

-Вие не заслужавате син като Алек и дъщеря като Мег.. Те са страхотни хора..Те знаят как да се държат с хората, които обичат...
Кога за последно казахте на децата ви че ги обичате или направихте нещо заедно като семейство... Кога?