Животът на Лиз

41 Chapter - Los Angeles

Три месеца по-късно

Гл.точка Лиз

Сега на кратко ще ви разкажа какво се случи за тези три месеца... С Алек се върбахме в колежа..
Бързо напреднах.. Сближих се доста с Майк и Али, също и с Кайли и Люк..
На няколко пъти питах Кайли дали харесва Люк и тя все отрича.. Питахме и Люк и той отрича..
Но аз бях сигорна, че се харесват, Али също и с нея изготвихме план да ги съберем, с който ни помогнаха Майк и Алек.. Направихме парти и играхне на истина или предизвикателство... И Майк предизвика Люк, да отиде с Кайли горе в стаята за гости за цяла нощ.. И така те се качиха с доста мрънкане, че не искали, че били само приятели... Но ние ги накарахме.. Заключихме ги и ние се върнахме на партито... С Алек доста тънцувахме.. Смяхме се..чак до сутринта..
Когато отидохме да отключим Люк и Кайли.. Познайте какво заварихме....
Двамата спяха прегърнати в леглото и спяха сладко сладкою. Познах...
Та успяхме да ги съберем.. Вече са заедно от два месеца.. И са щастливи..
Същото е и при Майк и Али...
А относно мен и Алек..
Ами сложно е...
Добре де, не чак толкова сложно..
Ходим на срещи, държим се за ръце, целуваме се...и така...
Но не сме правили сещате се какво..
Не съм сигорна за това.. Страх ме е.. Той прояявява разбиране, но не знам до кога...
Продължавам да ходя на терапевт.. И всичко върви добре...
В последно време си спомних някой малки неща..спомних си къщата ми в Ел Ей, нанасянето, училището, запознанството ми с Али и до там...
Според терапевтката това е страхотно и е голям напредък..
Но аз искам още..
Искам липсващите парчета да си отидат на мястото в главата ми..
Всички се радват, че започвам да си спомням.. И най-вече Алек.. Виждам го в очите му..
Тази седмица всички сме почивка и решихме да отидем в Ел Ей...
Под всички имам предвид аз, Алек, Али, Майк, Ейд и Мег... Най-сетне ще прекараме време заедно.. И ще видя мама и татко.. Липсват ми..
В момента с Алек доприготвяме багажа ни...
А-Имам чувството, че забравям нещо...каза докато затваряме куфарите..
Аз-Не знам... Какво си взел..
Той започна да изброява...и всичко со беше наред, но тогава се сетих.. - Паспорта, взе ли го?
А-Ето какво било, ако не беше ти какво щях да правя.....
Прегърна ме и зарови глава в шията ми.. Обичам да го прави..
Аз-Очевидно,ако ме нямаше, нямаше да можеш да се качиш на самолета.....той се засмя, а след него и аз..
А-Права си, щях да си остана на летището... Без теб не мога да живея..
Пусна ме от прегръдката и сля устните ни в страстна целувка...
Обичам целувките му..
И мисля, че започвам да обичам и самия него..
Но няма да прибързвам с това да му кажа..
Това, че живеем заедно ми помогна да го опозная.. Наистина той е най-прекрасния мъж на света... И се радвам, че този мъж е мой.. И ще се постарая да бъде щастлив.. А знам, че ако си спомня, тогава ще бъде истински щастлив...
Благодарна съм му, че ме чака и не избързва в нито един спектър от връзката помежду ни... Няколко пъти се опита да задълбичи нещата..но аз ги прекратявах... Не мисля, че съм готова за това.. Да знам, че сме го правили, но...малко ме е страх..
Когато му кажа да спре, той спира веднага и започва да се извинява и да казва, че се унесъл и не се усетил..
Разбирам го и казвам, че няма проблем.. И до някъде е така.. Знам, че му липсва старото ми аз, неговото аз...
Миналата седмица стана нещо, много не удобно... Прибрах се по рано от терапевт и когато се качих в спалнята ни го хванах да си прави...
Хванах го да се самозадоволява на леглото... Когато ме видя подскочи и се покри а аз изхвърчах от стаята, след това и от къщата.
Отидох при Али....Тя ме попита цитирам-Защо си червена като домат?...не и отговорих... Помолих я да гледаме филм... Та до късно ядохме пуканки и гледахме филми... После трябваше да се прибера.... Не знаех какво да му кажа... Когато влезнах той беше в хола и седеше, когато ме видя...
Спомен...
А-Съжалявам Лиз...
Аз-Ам...няма проблем...това, което правиш е нормално...казах тихо...
Той се изчерви...
Личеше си, че му е неудобно...
-Какво ще кажеш да забравим за това...
А-Да така ще е най-добре...
И така повече не говорихме за това...
....