The Stepfather (Bulgarian Translation) (Harry Styles)

010

„Хайде,скъпа.Да го направим."Хари се доближи още и още до мен,премахвайки тениската си.Бях нервна,знаейки че майка ми е на долния етаж.Но няма спор, че това ми харесва.

„Мм,Грейси...Ще те накарам да стенеш името ми много силно."големите ръце на Хари започнаха да събличат блузата ми.Изпитах странно чувство долу в стомаха си,стана ми горещо и се опитвах да си поема дълбоко дъх.

Внезапно и за твори път мога да кажа чух стъпки.Това не бяха някакви обикновени стъпки,бяха стъпките на майка ми.И те идваха нагоре.

„Хари,Хари!"прошепнах,избутвайки ръцете му надалеч от блузата ми.Преди да се усетя,блузата ми беше на пода.Започнах да се паникьосвам.

„Хари,не...Спри!Майка ми идва!"когато Хари ме чу да казвам това,очите му се разшириха.Той спря и имаше притеснено изражение на лицето си.

„Оу Боже,за втори път днес!"Хари беше много раздразнен.Той отиде към ъгъла на стаята за да вземе тениската си и да я облече отново.

Блузата ми..по дяволите.Взех блузата си от пода и я облякох отново.Отне ми време за да закопчея блузата си.Когато бях готова се притеснявах как Хари ще се върне обратно в стаята си.Майка ми ще бъде тук всяка секунда.

Но преди да успея да направя нещо за това,вратата на стаята ми се отвори и чух гласа и."Грейс?"

Просто се успокой,Грейс.Това не изглежда подозрително като цяло.Това не изглежда подозрително като цяло.Можеш да издържиш на това,Грейс.Тя няма да забележи, че той е тук.Окей добре,може тя ще забележи, че е тук.Но всичко изглежда наред.Той е облечен,аз също съм облечена.

„Хей?"тя натисна ключа за лампата и стаята се изпълни от светлина.Първото нещо което направих беше да погледна към Хари,той беше застанал до тоалетката.Почесах се по главата неловко.

Очите на майка ми се разшириха,когато видя Хари в моята стая.Тя присви вежди и каза."Хари?Любими,защо си тук?"

„Ох...Аз..."Хари не знаеше какво да каже.Честно сега мразя това как Хари не успя на бързо да измисли някакво глупаво оправдание,прави това нещо да изглежда по-очевидно и тогава аз трябваше да измисля някакво глупаво оправдание.

„Оу,той просто ми помага с домашната."казах,леко мърморейки думите.Макар че изглежда ми повярва.

„Домашна?"майка ми каза бавно.Изглежда така, че май не се хванала много.Няма нищо като цяло което да ни кара да изглеждаме подозрително-