Осемнадесети век - период на Великите географски открития и на Испанската експанзия. Един принц и една страна. И една империя на прага на своя „Златен век".
Мароко попада под властта на Испания. Законния владетел е убит - а принцът, законният наслед...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Мароко, 1704 година
В кралския дворец на монархичната държава Мароко малкият принц си играеше с прислугата в градината. Те вървяха след него и се суетяха да не се нарани. Господарят нямаше да е доволен единственият му син, наследникът му, да пострада.
- Ваше Височество, моля Ви, внимавайте!-един придворен го възпря да изтича към дървото.
- Престанете да се тревожите толкова за мен.-той се възпротиви отново като всеки път.
Той бе една на четири години. Имаше наистина катранено черна коса като никого другиго и кехлибарени очи. Като всяко дете обичаше да си играе, но много неща му бяха забранени, защото той не беше кой да е. Не можеше да излиза извън пределите на двореца, а камо ли да играе с други деца. Те бяха от простолюдието за разлика от него. Неговата кръв беше друга, много по-висша от тяхната.
Докато почти цял отряд прислуга ходеше след детето един от дворцовите стражи съобщи пристигането на краля. Цялата прислуга се отдръпна и му направи път покланяйки се почти до земята. Той се приближи до синът си и застана на неговото ниво.
- Татко!-възкликна той.
- Как си, сине мой?
- Добре, а Вие?-той се усмихна, детето бързо се учеше.
- Благодаря, аз също.-отвърна подобаващо на такъв въпрос.-Отивай да си играеш.-погали го по косите и се изправи. Той изтича напред, а в това време щеше да говори с един от слугите.
- Господарю, ако позволите, бих искал да кажа, че принцът е много буен. Стараем се да сме абсолютно по петите му, но той желае да прави неща, които не са присъщи за неговият ранг.-смирено преклонен пред него каза той.
- Знам това.-как да забранеше на едно момче да оползотвори детството си.-Оставете го да е щастлив, с времето ще се научи.
- Както заповядате, Господарю.-поклони се отново и тръгна с бърза походка към кипящото от енергия дете.
Малкият принц Зейн беше наистина буен и не обичаше постоянно да е под зоркия поглед на всички. Те го държаха в една златна клетка и не му даваха никаква свобода. А той желаеше да е свободен за много неща. Какво лошо имаше в това да си играе? Принцовете също заслужаваха независимост.
