The Pirate Prince

Chapter 18

Вечерта заспаха заедно прегърнати, отново. Държаха се като двойка, но го отричаха. Всъщност приятели ли бяха? Техните взаимоотношения бяха наистина странни. Дори те самите не ги разбираха. Калипсо реши да поговори с Елинор, тя бе експерт в тези неща.

- Много е просто. Вие се обичате.-за пореден път претендира това.

- Не, ние няма как да се обичаме.

- А тогава какви сте? Приятелите не спят просто така заедно и прегърнати.-опитваше да я предизвика да го каже, но не ѝ се получаваше.

- Да, но ние не може да се наречем и приятели. Той ме отвлече, няма как да се влюбя в похитителя си, нали?

- Знае ли се, всичко се случва.-тя бе непоправима. Продължаваше да си твърди своето.

- Ох, Елинор, колко пъти да кажа, че няма такова нещо. Няма ние, няма Зейн и аз.-той тъкмо слизаше и дочу думите ѝ и наистина го заболя. Преглътна тежко и се върна.

Разбира се, че няма да има. Какво си мислеше? Той бе престъпник, а тя благородничка. Той бе неин похитител, а тя негова пленница. Нямаше как да има чувства между тях. Беше абсолютно невъзможно.

Няколко часа по-късно Калипсо го откри омърлушен в стаята му. Не разбираше какво му става. Менеше си настроенията постоянно. Това момче бе неузнаваемо, наистина. Веднъж бе весел, друг път гневен. В крайна сметка и той не знаеше какво иска.

- Зейн, станало ли е нещо?-дори не я удостои с погледа си.

- Не.-отвърна сухо.

- Направила ли съм нещо?-тъжно попита тя.

- Не.-отново едносрично изречение.

- Тогава защо не си в настроение?-той не ѝ отговори. Тя понечи да докосне рамото му, но той се дръпна рязко.-Зейн...-прошепна тя, но беше късно, той излезе.

Не разбираше какво става. Ако тя бе виновна защо не ѝ го кажеше в очите, а я отблъскваше? Наистина можеше да бъде много жесток, но защо го правеше? Това индиректно отблъскване беше ужасно и я раняваше повече от колкото хиляди думи. Седна на леглото и се замисли какво да прави. Той бе твърдоглав и нямаше да ѝ каже какво се е случило. Само ако знаеше... би опитала да го поправи, но сега как?

Зейн отиде навън и стоеше сам. Тя очевидно не го харесваше. Кого заблуждаваше? Тя го мразеше. Ясно чу думите ѝ. Не искаше да има нещо общо с него и с право. Кой бе той, че да има някакви претенции над нея? Луи се приближи до него. Само той можеше да го разбере в този момент.