The Pirate Prince

Chapter 9

Бискайски залив, 1724 година

Калипсо беше ядосана по-скоро на себе си за дето бе така глупава и лековерна та повярва на един измамник. А като се сетеше как танцуваха..той я беше докосвал най-безсрамно! А той бе пират! И като се замислеше, че искаше да го представи на родителите си и даже да се омъжеше за него не можеше да стои на едно място от яд. Имаше нужда да изкара ядът си на нещо или на някого.

Когато ѝ донесоха да се храни тя почти не яде, а използва приборите, за да замери момчето, което ги донесе, не че той бе виновен за нещо, но все на някого трябваше да си излее гнева. След това се почувства малко по-добре. Седна на мръсния под и продължи да разсъждава сама със себе си. С гневът си нищо нямаше да постигне. Бяха далеч от брега и не можеше и да се измъкне. Но никой не бе казал, че не може да спретне някой изкусен номер на капитана. Все пак той започна първи. Подсмихна се ехидно и опря ръцете си в коленете и допря пръстите си образувайки пирамида. Ако не друго щеше и тя да се подиграе с него, но много по-подло от него. Той не я познаваше и нямаше представа с кого се забърква. Тя бе далеч от изкуствените лицемерни богаташки, които не се интересуваха от нищо друго освен пари и охолство. Но той не знаеше това и щеше да го разбере по трудния начин.

Зейн беше изненадан, че за пленница си има графиня. Тя беше красива и буйна. Кого залъгваше, беше различна от всяка друга жена, която е срещал – и бедни, и богати. Веднага можеше да се досети, че тя крие нещо. Освен необуздания си нрав и хаплив език тя разполагаше и с още качества, но явно държеше да има скрити козове в ръкава си. Още помнеше сценката когато я отвлече, беше изключително забавно. Тя крещеше на годеникът си вместо да вика за помощ. Не очакваше, че някога може да му се случи нещо, но хората правилно са казали „Очаквай неочакваното".

- Зейн, да ѝ поискаме откуп. Момиченцето на татко ще струва скъпо.-предложи Хари.

- За сега я искам за себе си, няма да съобщаваме нищо.-къдравия беше изненадан от отговорът му.

- Какво ти става?! Да не си влюбен или какво?-не обичаше, грешка, мразеше да му държат сметка.

- Виж Харолд, решенията ми са си моя работа. Щом така съм решил значи така ще бъде. Колкото до плячкосаното, разделете си го помежду си, все ми е тая за това, но жената е моя. Ясен ли съм?-приближи се до него и изчака да получи отговор.