The Pirate Prince

Chapter 20

Наближаваха все повече Гибелният остров. Но преди това им предстоеше още много. Времето бе спокойно, но сякаш навлизаха в непознати води. Тук бе по-различно от колкото преди броени метри.

Зейн не бе измислил как да оправи отношенията им и бяха все така скарани. Въобще не си говореха и не знаеше как да поправи грешката си. Вече имаше чувството, че няма да се сдобрят и той просто трябваше да реши какво ще прави с нея, защото не можеше завинаги да остане с тях на борда, нали?

- Какво става с вас? Всички забелязаха, че не си говорите.-попита Ел.

- Не знам, той не ми говори. Аз какво да направя?-тя въздъхна, тези двамата никога нямаше да се разберат.

- Нали ти казах, че понякога трябва ние да поемем нещата в свои ръце?

- Да, но не мога. Какво да му кажа?-наистина с това темпо нищо друго нямаше да постигнат освен да се разделят окончателно преди изобщо да са опитали да бъдат заедно.

- Виж, това няма как да стане просто ей така. Някой от вас трябва да поеме инициативата иначе няма да стане.

- Добре, ще се опитам.-ръцете ѝ трепереха, наистина не можеше да го направи.

- Първо се успокой, защото ако отидеш така при него ти гарантирам, че нищо няма да кажеш.

- Добре. Най-напред успокоение, а после разговор.

- Да. Върни се в каютата, обмисли думите си, а после говори с него, нали?-тя кимна и стана.

Е, не беше чак толкова сложно, щеше да се справи. Отиде в стаята му и започна да обмисля вариантите. Ходеше насам-натам без да намери покой. Какво да му кажеше? Как да започнеше? След дълги вътрешни конфликти реши да отиде и да говорят, само с размисли нищо нямаше да се получи. Тъкмо излезе навън и видя, че навлизаха в нещо странно. Приличаше на проток, но небето променяше цветът си и мъгла надвисваше над кораба. Приличаше на призрачно.

- Бъдете внимателни, за да не попаднем на някоя скала.-Зейн бе като на тръни. Имаше лошо предчувствие.

- Зейн..-опита да привлече вниманието му тя.

- Не сега Калипсо, имаме работа.-тя нямаше избор освен да замълчи и да го остави.

Беше напрегнат заради обстановката. Тя също се огледа, но не разбираше какво се случва. Всички бяха притеснени за нещо. Корабът се движеше бавно. Изведнъж някаква мелодия, или по-скоро песен, зазвуча наоколо. Приличаше на песента на сирените. Нея не я впечатли изобщо, но всички останали прекъснаха работата си и оставиха всичко така, плавателния съд се движеше съвсем сам без посока. Те бяха като омагьосани. Тя изтича при Зейн и го дръпна за ръката, но той бе напълно неадекватен с липса на какъвто и да е разум.