The Pirate Prince

Chapter 6

Испания, Кастилия, 1724 година

Имението Де Ла Фуенте

Калипсо беше много развълнувана след вечерта на бала. Не спираше да мисли за мистериозния си партньор на танците. Жадуваше да разбере кой е и да го види отново. Днес бе облечена с виолетова рокля с дантели отгоре. Беше много по-сдържана от предишните и излъчваше благопристойност. Но не защото тя не искаше повече да бъде каквото бе, а защото не искаше да се набива много на баща си. Не знаеше какво ще стане сега след като тя не бе открила подходящ зет. Всъщност откри, но не го познаваше и дори нямаше представа кой може да е. Беше хванала косата си с мрежичка и денят ѝ бе на тема "послушната дъщеря".

- Госпожице, баща Ви иска да говори с Вас.-една прислужница се бе появила и съобщи така очакваната от всички новина.

- Добре, идвам ей сега.

- Очаква Ви в кабинета си.-тя се поклони преклонно и излезе.

Изправи се и си пое дъх, е започваше се. Кой знае какво бе измислил за нейно наказание. Сигурно вече бе готов с изборът на жених. Повдигна фустите на роклята си и тръгна. По пътя срещна Хуан ала не си казаха нищо. Заедно отидоха в стаята където родителите им се бяха настанили на двата фотьойла.

- Скъпа дъще, откри ли любовта на живота си?-усети ироничния тон в говоренето му. Беше ясно, че не е щом не бе дотичала още същата нощ при него, за да му съобщи радостната новина.

- Не, тоест да, срещнах едно момче, но дори не разбрах кой е. Даже не знам името му.

- Интересно. Ако бе разбрала кой е имаше някакъв шанс да склоня да се омъжиш за него, но понеже знаех, че ще стане така вече имам подходящ кандидат за теб.

- Но...-той повдигна ръката си в знак да замълчи.

- Вече е решено. Ще се омъжиш за маркиз Хорхе Де Лорентес.-възпря се преди да извика "какво".

- Татко, не мисля, че е редно да избързваме толкова. Тя е едва на двадесет и четири.-Хуан опита да го разубеди.

- Синко, решението ни е възможно най-правилното. Щом така сме решили така ще бъде.-гневът по лицето ѝ се открояваше явно.-Годежът е след три дни, а преди това може да се срещнете този следобед.-тя остана напълно без думи. Изтича гневно в стаята си без да обръща внимание на никого.