The Pirate Prince

Chapter 14

Келтско море, 1724 година

Със свечеряването морето се разбунтува, а небето потъмня. С падането на нощта започна бурята. Имаше силен вятър и огромни вълни, които размятаха кораба сякаш бе играчка. В допълнение имаше и дъжд. От време на време небесната покривка бе разкъсвана от някоя светкавица. Буреносните облаци се сблъскваха като двама олимпийски богове в разярена битка. Само на платноходното средство движението не стихваше. Хората се опитваха да вземат надмощие над стихийното бедствие. Русият управляваше руля опитвайки да избегне възможно най-много произшествия с бушуващата вода.

- Хайде скъпа, ти можеш. Само още мъничко.-Найл говореше на кораба. Въртеше руля насам-натам и всичко се клатеше.

- Не може ли по-леко Найл?-извика един от екипажа.

- Опитай ти да видим дали ще се справиш с това.-отвърна му хапливо. Мразеше да засягат уменията му.

Водата се развилняваше още няколко часа докато всичко утихна и небето се разясни. Луната и звездите блестяха на небосвода. Всички бяха много уморени и отидоха да си лягат като заспаха почти на мига, в който легнаха по леглата. Само Зейн не го ловеше сън. Постоянно си мислеше за Калипсо. Сърцето му бе свито и се чудеше дали е добре след всичко станало. Накрая не можа да издържи повече, стана, облече се и тръгна към трюма. Беше в подобна поза и наистина изглеждаше изтощена. Влезе при нея и докосна лицето ѝ. Беше много студена и не реагира на допира му. Това малко го уплаши.

- Калипсо...-прошепна името ѝ. Чу само леко стенание от нейна страна. Поне беше жива.

Откопча оковите ѝ и тя веднага се свлече щом като нямаше какво да я задържа повече изправена. Той мигом я хвана и я взе на ръце. Занесе я в собствената си каюта и я положи на леглото. Зави я добре и седна съвсем накрая на леглото, за да не я смущава. Полека отвори сините си очи и го съзря.

- Зейн..-промълви изнемощяло. Не знаеше какво да ѝ отговори, всъщност какво се правеше в такива моменти? Той не си падаше по романтика, а и не му се беше налагало да е мил.

- Трябва да поспиш, чу ли? Каквото и да искаш да ми кажеш нека е на сутринта.-опита се да звучи мило, наистина, но определено не му се получи.

- Би ли дошъл насам?-попита припряно, боеше се от отговора му.

Вместо такъв обаче получи действие в замяна. Той се приближи и тя се сгуши в обятията му. Не разбираше защо го помоли да направи това, но сега се чувстваше толкова добре и правилно до неговото силно тяло. Затвори очи и се наслади на това прекрасно усещане. Не след дълго заспа. Той бе меко казано стъписан. Тя желаеше близостта му. А сега какво да правеше? Усещаше равномерното ѝ дишане. Явно щяха да спят така. Придърпа малко от завивката към себе си и обви крехкото ѝ телце с ръката си. Щом като желаеше неговата близост щеше да се примири с това, нали?