The Pirate Prince

Chapter 27

Бискайски залив, 1724 година

След като се измъкнаха на испанците бяха доста по-спокойни. Калипсо бе все още разстроена и не можеше да се успокои, имаше нужда от време. Срещата с брат ѝ бе твърде емоционална. Затвори се в каютата и не излезе цял ден. Накрая Зейн дойде вечерта при нея и я придърпа в прегръдките си. Реши да ѝ попее, това винаги помагаше. Спомняше си все още песента, която му пееше майка му преди да заспи. Започна да пее с омайния си глас. Това я успокояваше. Нямаше представа, че може да пее толкова нежно и красиво. Отпусна се в обятията му и се остави на прекрасната мелодия. Неусетно заспа понасяйки се в изящество и баланс. Най-после успя да постигне равновесие във вътрешния си свят. Това го зарадва искрено, да я вижда такава за него бе най-хубавото нещо. Искрено обичаше тази жена и нямаше да я остави, никога.

Докато те се оправяха с флотата Хуан се чудеше как да каже на родителите си. Наистина го чакаше много трудна задача. Трябваше да каже, че е видял Калипсо и че.. не, не можеше да им го каже. Щеше да даде писмото, да го прочетат и после след като те го видят и той да го прочете, за всеки случай. Но пък и това не ставаше, е щеше да каже направо та каквото станеше, не можеше да извърти някак нещата, защото те щяха само да задават въпроси един след друг, а и самата Калипсо пожела те да знаят, че си има мъж и вече е направила своя избор. Възрастните граф и графиня стояха в хола, той отиде при тях нервно и застана право срещу тях.

- Какво има сине? Виждаш ми се угрижен.-започна баща му.

- Аз..трябва да ви кажа нещо.-те го погледнаха очакващо, а майка му сякаш усети, че става дума за дъщеря ѝ.

- Нещо с Калипсо ли е?-този майчински усет...

- Да.-сякаш очите ѝ светнаха.

- Какво е станало? Открили ли са я?

- Не. Всъщност, днес я видях. Тя дойде да се сбогува с мен.

- Какво?!-двамата казаха синхронно.

- Тя..устроила е живота си и е щастлива, убедих се.

- Но как така? Сама?! Ами онези пирати?-притеснено попита тя.

- Всъщност не беше сама. Беше с нейния годеник.

- Годеник?!-отново синхронизация.

- Но кой е той? Къде са се запознали? Как е станало?-баща му никак не си поплюваше. Той въздъхна, трудното тепърва предстоеше.