Осемнадесети век - период на Великите географски открития и на Испанската експанзия. Един принц и една страна. И една империя на прага на своя „Златен век".
Мароко попада под властта на Испания. Законния владетел е убит - а принцът, законният наслед...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Мароко, 1714 година
С годините принцът растеше и възмъжаваше. Умееше да борави с оръжие както и владееше някои бойни техники. Той сам държеше да бъде обучен на тези дисциплини. Като крал един ден трябваше да умее да се защитава, за да подчинява врагът си безпрекословно и сам да печели уважение у враговете и поданиците си. Притежаваше завидна чест и доблест, които възхищаваха и най-обикновения селянин. Наистина би бил добър владетел.
Косата му беше къса, според религията си не я оставяха по-дълга от два пръста на главите си, въпреки че той имаше наистина гъст косъм и щеше да му отива да е с по-буйна коса. Като цяло бе красив младеж, не страдаше от липса на красота, но с всяка изминала година ставаше все по-хубав и по-хубав. Със сигурност щеше да си избере красива съпруга като него самия.
Както всеки ден сега имаше час по фехтовка. Дуелираше се умело с учителя си. Той наблюдаваше израстването му още от малък и беше свидетел на истинско майсторство от негова страна. Учеше се бързо и му се отдаваше всичко, което вършеше.
- Много добре, Ваше Височество.-похвали поредният му прецизен ход.
- Простете за прекъсването, но баща Ви е тук и желае да Ви види.-един слуга се бе преклонил и съобщи важната новина на принца.
- Ще продължим после.-остави острието на масата.
От големите врати се появи властната фигура на баща му, господарят на целят им народ. Момчето се поклони както подобава на своя родител тъй като е по-висш от него. Възрастният мъж скръсти ръцете си на кръста и заговори.
- Сине, виждам, че се справяш много добре, развиваш се и най-важното е, че печелиш симпатии сред народа.-похвали го той.
- Вашето одобрение за мен е най-важно.-покорно отвърна той. Мъжът се подсмихна под мустак, той беше достоен син и наследник.
