The Pirate Prince

Chapter 11

1724 година

Зейн и екипажът на кораба "Черната звезда" пътуваха от дни в открито море и се бяха отделили от Бискайския залив и принадлежащите води на Испания. Вече не бяха на нейна територия, а по-скоро навлизаха в английска. Намираха се в Келтско море. Ала Калипсо още не бе наясно с този факт.

Зейн се появи при нея и я изведе навън. Щом я видяха да излиза от неговата каюта всички утихнаха и бързо си направиха някои заключения. Но при ядосаното изражение на капитана бързо се заеха за работа преди той да им го припомни, а наистина не желаеха да става с негова намеса. Нямаше да е на добре ако той вземеше нещата в свои ръце.

- С колко възела се движим?-попита той Найл.

- Приблизително сто, имаме попътен вятър.

- Това е добре, много скоро ще напуснем испанските владения.-при тези думи тя се шокира.

- Какво?! Как така?!-намеси се и тя в разговорът им.-Какво ще правите с мен? Къде ме отвеждате?-продължи да задава въпросите си, но Зейн не я удостои с отговор на нито един.

Проблемът бе, че и той не знаеше. Просто не желаеше да я върнат или да я продадат, а и за откуп не бе сигурен.. Единственото, в което бе убеден бе, че тя е негова и нямаше да я отстъпи на никого.

- Попитах те нещо и очаквам отговор!-настоя тя.

- А аз не съм длъжен да ти отговарям.-погледна я безразлично и ѝ обърна гръб.

И последната ѝ надежда отиде на вятъра. Келтско море, та това бе на километри от Кастилия. Какво щеше да прави сега? Дори не знаеше какво цели като я задържа на кораба. Ако искаше нещо от нея самата до сега да го бе взел, но не го бе направил. Ако не бе тогава какво друго? Стисна ръката си в юмрук и от яд потрепваше. Огледа се наоколо, само да имаше... бинго! Къдравият носеше своята шпага. Първо се успокои и възвърна част от самоувереността си, а после се приближи с предизвикателна походка до него. Как се казваше? А да, Хари. Лепна си похотлива усмивка и отиде до него.

- Хари, с какво се занимаваш?-той я погледна с присвити очи. Тази двулична кучка със сигурност бе намислила нещо.

- Казвай какво се мъдри в червената ти главица?

- Съвсем нищо. Лошо ли е, че дойдох просто така при теб?-не ѝ вярваше и то никак.