The Pirate Prince

Chapter 7

Два дни по-късно

Бискайски залив, 1724 година

Зейн бе решил за сега да се навъртат близо до испанските земи. Със сигурност много скоро щеше да отпътува някой кораб от пристанището и те щяха да го очакват. Само се надяваха да носи ценни вещи, а не да е само с търговски стоки. Но все пак щом щяха да го нападат щяха да ограбят каквото има или каквото им хареса, включително хора. Можеше да поискат откуп ако е някой богаташ, ако ли не биха могли да го продадат на пазара за роби, пак щеше да им е доста по-полезен от колкото малко плат.

На Зейн му се носеше славата на жесток пират, обичаше да убива испанци особено ако бяха от армията им. Но слуховете, че той може да е пират се носеха навсякъде. Не беше сигурно дали е така, нито той, нито който и да било бе потвърдил подобно нещо, но хората обичаха да пускат разни суеверия за всичко. Една малка част от тях обаче се оказваха истина, като тази.

От няколко дни мистериозната червенокоса красавица не му излизаше от ума. Наистина му хареса и успя да го впечатли веднага. Искаше му се да знае коя е и да я намери. По всичко личеше, че и тя не бе безразлична към него, дори напротив. Със сигурност веднага щеше да си разтвори краката за него, все пак той беше красив и лесно примамваше жените.

- Зейн, напоследък си доста замислен. Какво ти става?-ако поискаше Хари можеше да бъде голяма лепка и никога не се отказваше когато решеше да досажда на някого.

- Не е твоя работа.

- От бала насам си много кисел. Да не би да са те отрязали или какво?-чернокосият започваше да се ядосва. Къдравият наистина не знаеше кога да спре.

- Дай ми една причина да не ти отрежа главата?!-просъска той.

- Аз съм ти приятел.-той извъртя очи и като че ли малко омекна.-Видя ли, прекален скъп съм ти, за да ме убиваш.-сложи ръката си на сърцето и запърха с мигли. Тъмнокосия се засмя на детинщината му.

- Я се разкарай от мен къдрав лигльо!-каза на шега той.

- Ти накърни чувствата ми. Огорчен съм!-хвана се за ризата си където бе сърдечната му област и изимитира умиране.

- Харолд, ти си ужасен актьор!-той стана светкавично от земята.

- Не е вярно! Ако исках можеше да участвам и в най-добрия театър, но не ми се занимаваше да правя удоволствие на богатите отрепки.-поне за това бе донякъде прав.