The Pirate Prince

Chapter 8

Бискайския залив, 1724 година

Калипсо бе заспала сред мръсотията. Мислеше, че случилото се е само лош сън, от който ще се събуди всеки момент. Когато отново бе в съзнание се огледа и осъзна, че не е сънувала. Роклята ѝ бе изцапана, а тя беше мръсна. Погледна ръката си и установи, че пръстенът си е там, но забеляза друга липса. Дългия тюл на ръкавите липсваше, беше срязан. Онзи тъпак го беше сторил със сигурност. Изправи се в седнало положение и се хвана за главата. Как щеше да се измъкне от техните лапи?

През нощта докато спеше Зейн отиде да я провери. Забеляза дългите ѝ ръкави и прецени, че е по-безопасно без тях и ги скъса с камата си. На спокойствие я огледа по-внимателно. Косите ѝ бяха хубави, но чертите ѝ му бяха някак познати. Вгледа се по-внимателно и тогава откри приликата. Тя беше момичето от бала. Остана изумен от този факт и се дръпна панически от нея. Реши да се върне в каютата си и да помисли на спокойствие. Останал сам премисли обстоятелствата. Беше убеден, че ще я види отново, но това бе по-добър вариант от всичко възможно. Даже сам не би го измислил толкова съвършено, но явно и съдбата си знаеше работата. Сутринта щеше да отиде да я види и да я подразни. Сега имаше доста завиден коз, който щеше да я извади извън кожата ѝ.

Хорхе се бе побъркал след случилото се. Не знаеше тя дали наистина мислеше това, което каза или бе от напрежението в онзи момент. Опитваше се да вярва във второто, но тя бе твърде убедителна, за да е така, а и някак си личеше, че не го харесваше особено. Пиратите откраднаха част от стоката, която пренасяха. Не бяха сигурни да се върнат ли обратно в Испания или да продължат към Англия. Бяха се разбрали колко точно трябва да доставят и нямаха избор освен да се върнат, не бяха толкова далеч, а и трябваше да съобщят лошата новина. Загубата на графиня Калипсо беше много тежка и сигурно щеше да се приеме зле и от родителите ѝ. Успяха да я оставят на пиратите без да могат да я защитят. Това определено се смяташе за разтрогване на годежа. Съжаляваше, защото тя бе красива и му допадна, желаеше да стане негова жена, но щом като и тя не желаеше никой не можеше да накара насила да се случи нещо.

Зейн беше в добро настроение за пръв път от доста време насам. Нареди на прислужницата им да приготви нещо за закуска на тяхната пленница. Беше време да разберат името ѝ и да ѝ направят малка изненада. В джоба си взе онази маска, а косата му бе пусната. Щом като слезе в мрачното помещение видя, че е права и се бунтува, отново.