Началото

2.4K 122 44
                                    

Н.Г.Т

Както обикновено, Jungkook вършеше простотии. Беше прибрал всички мебели от стаята си в единия ъгъл и се люлееше на ,,домашната си люлка'' докато си тананикаше някаква песен.

След като приключи с люлеенето, бавно седна на пода и се облегна на червената стена. Зачуди се какво да прави в 4часа сутринта. Не му се спеше.

Потънал в мисли, момчето не усети кога е станало време за училище. Приготви раницата си и влезе в банята.

Когато беше готов се облече и излезе от дома си. По пътя към училище си подритваше едно камъче. Отново се беше отнесъл и не видя приближаващата към него кола. Тя мина на сантиметри от Jungkook. Шофьорът спря колата и излезе отвън като отиде пред Jungkook.

?: Момче, добре ли си? - попита притеснено. Jungkook бавно обърна главата си към колата. Усмихна се и каза.
JK: Страхотно. - той започна да се смее тихо и продължи по пътя си, като остави шофьора смаян.
?: Какво му има?

Вече в училище, Jungkook се насочи към стаята. Биология. Звънецът би и след малко учителката влезе.

У: Добро утро!
Уч: Добро утро госпожо!
У: Днес ще правим дислекция на жаби.
Уч: Иу! Отврат!
Само Jungkook си замълча. Госпожата остави пред всеки нужните инструменти и обясни какво трябва да направят.
У: В края на часа ще видя какво сте направили.

Всички започнаха работата си. Както госпожата каза, в края на часа тя мина по всяка маса да провери как са се справили учениците. Когато стигна до Jungkook тя онемя.

У: Jungkook!
Момчето прокарваше скалпела по кожата на жабата, така че се беше получило някаква дума ,,여 행 자"(пътник).
У: Какво си направил?
JK: Това е името му.
У: Боже...

Jungkook вървеше по коридорите на училището. Не знаеше къде отива. Не искаше да влиза в час. Той получи съобщение от майка му:
            Веднага си ела вкъщи!
Това не беше на добре.

Вече у тях, момчето слушаше за пореден път конското, което майка му ме бе подготвила.
М: Отново си приместил мебелите! Кога ще спреш? Не разбираш ли, че нямам нервите за това!? И какво е това, което ми каза учителката ти? М? Как така ще пишеш пътник на жаба!? Идиот! Защо си толкова странен!?

Jungkook реши, че не му се слуша повече и излезе от тях. Отиде в близкия парк и седна на една пейка.
JK: Защо никой не ме обича? Никой не ме разбира... Къде ще намеря някой който ще ме разбира?

В същото време, на другия край на града Kim Taehyung отново ограбваше банка заедно с неговия приятел.
TH: Занеси го в колата. - червенокоското подхвърли торбата с парите на приятеля си.
S: Побързай.
Suga послуша приятеля си и отиде до колата. Taehyung затвори бившите работници на банката в трезора и го заключи. Тръгна да излиза, но отвън вече го чакаха полицаи.

RM: Kim Taehyung! Не мърдай!
Taehyung се спря на място и каза на себе си.
TH: Айш любимия ми полицай.
Той се обърна с вдигнати ръце.
TH: Kim Namjoon...доста време мина, не мислиш ли?
RM: Замълчи! Арестувайте го.

Трима полицаи се насочиха към престъпника. Двама държаха пистолетите си в готовност, а третия изваждаше белезници. Той застана зад червенокосия, хвана едната му китка и я сложи зад гърба му.
?: Kim Taehyung, имате правото да...
TH: Замълчите за винаги.

Kim извади пистолета си и простреля полицая зад него. След това, бързо простреля двамата глупаци пред него.
RM: Яяя! Стой на място!

Момчето се качи в колата на приятеля си и потеглиха.
S: Казах ти да побързаш.
TH: Яя! Тези идиоти не могат да ми направят нищо.
S: Кои бяха този път?
TH: Моя любимец Kim Namjoon и някакви новаци. Да почиват в мир.
Двете момчета се засмяха.
S: Как така онзи хобит Park Jimin не се е довлякъл?
TH: Може някой да го е убил.
Момчето се засмя, но другия го прекъсна.
S: Намя да стане. Още в началото ми е мишена. Само аз мога да го убия.
Двете момчета се спогледаха и започнаха да се смеят истерично.



~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Халоо! Това е новата ми книга, надявам се да ви харесва. Ще се старая да качвам горе-долу по еднакво време новите части и на двете книги. Коментирайте какво мислите и ще се видим следващия път. Ай чао!

GangstaWhere stories live. Discover now