Jungkook е странно хлапе. И това е причината всички да го смятат за луд. Дори семейството му. Той се надява да намери някой, който ще го обича такъв какъвто е.
Taehyung, или по-известен като V, е гангстерът на Сеул. От няколко години се опитват да г...
Jungkook се прибра в дома си и се затвори в стаята си. Подреди мебелите си и легна да спи.
На другия ден, докато взимаше сутрешния си душ, думите на майка му се появиха в главата му. *Защо си толкова странен?*
Той излезе от банята и застана пред гардероба си. Отново думите на майка му. Реши този път да облече нещо по-различно от това, което по принцип носеше. Разрови се из черните си дрехи, докато не намери бяла риза на жълти раета и сини дънки.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Момчето излезе от дома си и се запъти към училището. Вече пред сградата, момчето пооправи косата си и влезе вътре.
Първите два часа минаха нормално, въпреки че всички го гледаха странно. Все пак от дявол, се беше превърнал в ангел.
Голямото междучасие дойде и Jungkook отиде до шкафчето си, за да остави учебниците си, но попадна на гаднярите в училището.
?: Я виж ти. Господин странник се опитва да бъде нормален. JK: Оставете ме. Jungkook затвори шкафчето си и се опита да мине край групичката струпала се край него. ?: Къде си мислиш, че отиваш? JK: Ъм, някъде другаде? Дъа. ?: Не, не, не. Никъде няма да ходиш.
След като гаднярите изпокъсаха дрехите му, Jungkook побягна. Докато бягаше си мислеше *Никой не ме харесва такъв какъвто съм. Опитах да се променя, стана по-лошо. Какво искат да направя?*
Jungkook се спря пред една изоставена сграда. Това беше старата лудница. Преди не много отдавна, тук беше избухнал пожар. Всички пациенти и работници изгоряха. Само един човек успял да се спаси и това било най-откачения престъпник днес.
Момчето влезе вътре и започна да разглежда. По едно време се спря и огледа ризата си. JK: Идиоти. Беше подарък от баба ми. TH: Изглежда баба ти е мила жена.
Jungkook се стресна и се обърна в посока на гласа. В тъмния ъгъл видя едно момче, цялото облечено в черно и носещо слънчеви очила.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
JK: Какво правиш тук?
Непознатият се отдели от стената и започна да върви към Jungkook. TH: Един нормален човек би попитал кой съм, но ти не го направи. JK: Защото аз не съм нормален. Всички ми го казват.
Червенокоското се подсмихна. TH: Ела с мен. JK: Къде? TH: Ще видиш.
Двете момчета вървяха из коридорите. Jungkook нямаше представа на къде отива, но по някаква причина се довери на непознатия. JK: Знаеш ли накъде отиваме? TH: Разбира се. Даже вече сме тук.
Те се намираха в една стая. Вътре имаше единично легло, изгоряло от пожара. На мястото на стената имаше огромна дупка. Червенокоското се насочи към нея. TH: Идваш ли? Jungkook го последва и двамата излязоха на един балкон. TH: Това е любимото ми място. JK: Изглежда познаваш мястото? TH: Разбира се! Все пак аз го подпалих.
Jungkook се вцепени от чутото. JK: К-какво г-гов-вориш? TH: Това беше моята стая. Тук ме затвориха. JK: Т-ти...? - момчето започна да се доближава до Jungkook. На няколко сантиметра от него, той подаде ръката си. TH: Приятно ми е да се запознаем. Kim Taehyung.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Новата глава е тук. По-късно мисля да кача новата глава на другата книга. Какво мислите, че ще направи Jungkook?
