Gangsta

Срещата

Н.Г.Т

Jungkook се прибра в дома си и се затвори в стаята си. Подреди мебелите си и легна да спи.

На другия ден, докато взимаше сутрешния си душ, думите на майка му се появиха в главата му.
*Защо си толкова странен?*

Той излезе от банята и застана пред гардероба си. Отново думите на майка му. Реши този път да облече нещо по-различно от това, което по принцип носеше. Разрови се из черните си дрехи, докато не намери бяла риза на жълти раета и сини дънки.

Момчето излезе от дома си и се запъти към училището. Вече пред сградата, момчето пооправи косата си и влезе вътре.

Първите два часа минаха нормално, въпреки че всички го гледаха странно. Все пак от дявол, се беше превърнал в ангел.

Голямото междучасие дойде и Jungkook отиде до шкафчето си, за да остави учебниците си, но попадна на гаднярите в училището.

?: Я виж ти. Господин странник се опитва да бъде нормален.
JK: Оставете ме.
Jungkook затвори шкафчето си и се опита да мине край групичката струпала се край него.
?: Къде си мислиш, че отиваш?
JK: Ъм, някъде другаде? Дъа.
?: Не, не, не. Никъде няма да ходиш.

След като гаднярите изпокъсаха дрехите му, Jungkook побягна. Докато бягаше си мислеше *Никой не ме харесва такъв какъвто съм. Опитах да се променя, стана по-лошо. Какво искат да направя?*

Jungkook се спря пред една изоставена сграда. Това беше старата лудница. Преди не много отдавна, тук беше избухнал пожар. Всички пациенти и работници изгоряха. Само един човек успял да се спаси и това било най-откачения престъпник днес.

Момчето влезе вътре и започна да разглежда. По едно време се спря и огледа ризата си.
JK: Идиоти. Беше подарък от баба ми.
TH: Изглежда баба ти е мила жена.

Jungkook се стресна и се обърна в посока на гласа. В тъмния ъгъл видя едно момче, цялото облечено в черно и носещо слънчеви очила.

JK: Какво правиш тук?

Непознатият се отдели от стената и започна да върви към Jungkook.
TH: Един нормален човек би попитал кой съм, но ти не го направи.
JK: Защото аз не съм нормален. Всички ми го казват.

Червенокоското се подсмихна.
TH: Ела с мен.
JK: Къде?
TH: Ще видиш.

Двете момчета вървяха из коридорите. Jungkook нямаше представа на къде отива, но по някаква причина се довери на непознатия.
JK: Знаеш ли накъде отиваме?
TH: Разбира се. Даже вече сме тук.

Те се намираха в една стая. Вътре имаше единично легло, изгоряло от пожара. На мястото на стената имаше огромна дупка. Червенокоското се насочи към нея.
TH: Идваш ли?
Jungkook го последва и двамата излязоха на един балкон.
TH: Това е любимото ми място.
JK: Изглежда познаваш мястото?
TH: Разбира се! Все пак аз го подпалих.

Jungkook се вцепени от чутото.
JK: К-какво г-гов-вориш?
TH: Това беше моята стая. Тук ме затвориха.
JK: Т-ти...? - момчето започна да се доближава до Jungkook. На няколко сантиметра от него, той подаде ръката си.
TH: Приятно ми е да се запознаем. Kim Taehyung.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Новата глава е тук. По-късно мисля да кача новата глава на другата книга. Какво мислите, че ще направи Jungkook?