Gangsta

Залавянето

Пуснете си песента, плийс

JM: Ъъх...мамка му! - изпсува Джимин под носа си щом не можа да достигне телефона на бюрото.

JM: Трябва да ги предопредя.. - Той започна да се оглежда наоколо, търсейки все нещо, с което да се освободи.

Намджун и екипът му бяха тръгнали преди около 5 минути. Скоро щяха да са по местата си, чакайки Техьонг и Шуга да се появят.

JM: От кога шибаната дръжка е такава!? - ядоса се Джимин и започна да блъска по вратата.

Въздъхна отчаяно и извъртя очи. Погледът му попадна на ключове на бюрото на колежката му и той наклони глава.

JM: Ако не сам, с вратата ще е. - каза си той и започна да блъска вратата докато не се измъкна от пантите и не падна на земята, заедно с Джимин.

?: Господи! Добре ли си? - попита негова колежка.
Джимин се изправи бавно и затътри вратата след себе си.

JM: Млъкни и ми дай ключовете!

TH: Нещо не е както трябва. - каза Техьонг оглеждайки района от колата си.

S: Защо мислиш така?

TH: М не знам...просто го усещам.

S: Спокойно! Всичко ще е наред.

Двамата излязоха от колата и тръгнаха към входа на сградата, но телефонът на Юнги звънна.

S: Защо ми звъниш? - попита го леко раздразнен.

JM: Бягайте от там! Намджун ни измами, тръгвай те си!

S: Какви ги-

Юнги не довърши изречението си. Чу се изстрел. Ръцете му затрепериха и той сведе главата си бавно. Имаше голямо кърваво петно отляво на тениската си. Това беше проблем. Огромен проблем.

S: М-мамка му...

Юнги се строполи на земята и изтърва телефона си, от който гласът на Джимин все още се чуваше.

Щом червенокосият чу това се обърна и сърцето му заби толкова бързо, че дори помисли, че ще избухне.

Най-добрият му приятел, съдружникът му, брат му лежеше на земята в локва кръв.

Ким изтича до него и клекна до главата му, хващайки ръката му.

TH: Не умирай, идиот такъв!

S: Не очаквах това да се случи. - засмя се Шуга и от устата му излезе малко кръв.

TH: Млъкни, не си хаби силите! - Техьонг притисна раната му и Юнги изкимтя.

S: Знаеш, че ще лежа в затвора, ако оцелея, нали?

TH: По-добре от това да си мъртъв. - двамата се засмяха през сълзи и Юнги стисна по-силно ръката на приятеля си.

S: Изглежда предчувствието ти е било вярно.

Момчето погледна приятеля си и му се усмихна. Техьонг усети как захвата му се отпусна и погледна лицето му. Това беше...отиде си.

Полицаите го заобградиха, но на него не му пукаше. Сложиха му белезници, но не му пукаше. Гледаше единствено безжизненото тяло на приятеля си и преосмисляше всичко отново и отново.

Джимин пристигна задъхан от тичането и сълзи потекоха от очите му щом видя мъртвото момче.

Джънгкук също беше там. Нямаше начин да остане в апартамента, за това сега гледаше ту Юнги, ту Техьонг, който бе изолирал всичко и всички около себе си.

Определено не трябваше да става така...

плача..