Gangsta

Трябва да дойдеш

JK: Ох изморен съм! - измрънка Джънгкук и погледна към небето.

TH: О, извинявай! Да не би да те измарям като те нося? - попита големият като повдигна Джънгкук, който се намеси на гърба на Техьонг.

JK: Добре де, прав си.....Каза, че има още 20 минути. Не трябваше ли вече да сме стигнали?

TH: Щяхме, ако не си беше забил главата в клон.

JK: Извинявай, но ти си този, който ме носи!

TH: Но не съм аз този, който си заби главата в клон, нали?

JK: А-...ужасен си.

TH: Старая се! - отговори му Техьонг и се усмихна за кратко.

Момчетата продължиха да се движат, но след известно време Джънгкук осъзна нещо. Осъзна, че Техьонг го носи от толкова дълго време без да се оплаче.

JK: Не ти ли, ъъъм...не ти ли тежа?

TH: Не, лек си.

JK: Сигурно си много уморен, нека ходя! - настроя Кук като се размърда.

TH: Стоой, всичко е наред! Носил съм 5 сака пълни с кюлчета злато. Повярвай ми, ти си като перце.

Джънгкук си представи как Техьонг мъкне торбите без дори да му трепне окото. "Доста е силен" каза си той.

По някаква причина той наведе главата си и подпря брадичката си на рамото на червенокосия. Поколеба се за кратко, но после реши, че така ще му благодари и докосна бузата му с устните си. Без нищо да казва вдигна главата си и поклати леко краката си.

TH: Това за какво беше? - попита го Техьонг объркано, но въпреки това имаше усмивка на лицето му.

JK: Силен си.

TH: Това не е отговор на въпроса ми.

JK: Има ли значение?

TH: Ако е нещо, което съм направил и съм  заслужил целувка, ми кажи....ще го правя по-често.

За част от секундата лицето на Джънгкук придоби опасно червен цвят. "Т-той какво? Наистина ли?" помисли си Кук.

През останалата част от пътя беше тихо. Но тишината бе прекъсната от рингтона на Техьонг.

TH: Оф кой пък е сега? Би ли ми извадил телефона?

JK: Аз ли?

TH: Не, господ. Ами кой друг, зайо?

JK: За...къде е?

TH: В джоба на дънките ми.

JK: На дънки..те...

Джънгкук преглътна леко затруднено и леко се наведе за да достигне джоба на Техьонг. Пръстите му докоснаха нещо и Ким подскочи леко.

TH: Това не е телефонът.

JK: Оуф мамка му! Извинявай! - момчето се забърза и извади телефонът, който започна да звъни отново.

TH: Кой е?

JK: Шуга. Да спрем да говорите?

TH: Мнее. После ще му се обадя. Между другото, вече пристигнахме.

JK: Какво? - Кук погледна пред себе си и видя една прекрасна гледка.

Бяха на една скала, която беше достатъчно на високо, че да се вижда почти целият град и красивият залез.

JK: Уа... - прошепна Джънгкук и слезе от гърба на Техьонг.

JK: Красиво е!

TH: Така е. - отговори Техьонг гледайки малкия.

Тогава телефонът му звънна отново и беше принуден да вдигне.

TH: Какво?

S: Трябва да дойдеш!