Gangsta

Много близо

Планът беше готов, и въпреки че Техьонг още не вярваше на Джимин, в момента разглеждаше чертежите на набелязаната сграда.

До него Джънгкук препираше да разбере какво са намислили и честно, това лазеше по нервите на Ким.

TH: Ще спреш ли? - попита го като наклони главата си назад.

JK: Не и докато не ми кажеш. - заяви Джънгкук и се подпря на масата.

TH: Айшш ти си бил досаден, а? - попита го закачливо и се доближи до него.

JK: Ами..предполагам? - отговори Кук, като повече прозвуча като въпрос.

Техьонг се приближаваше все повече и повече до малкия, който пък се обърна с гръм към масата и се подпря с ръцете си.

JK: Какво...правиш? - попита го чернокосият бавно поглеждайки го право в очите.

TH: Ммм нищо особено. - заяви Ким и се доближи максимално до Кук, слагайки ръцете си от двете му страни.

JK: Ъ-ъх трябва ли..трябва ли да се плаша? - попита малкия, леко уплашен от действията на Ким.

TH: Не знам~...искаш ли да стане сериозно? - прошепна Техьонг в ухото му.

Можеше да се закълне, че чува ускорения пулс на Джънгкук, както и бавното му преглъщане.

TH: Искаш ли да ти кажа нещо? - отново прошепна Техьонг, докосвайки устните си до ухото на Джеон.

JK: К-какво? - попита Кук хапейки леко устната си.

TH: Спри да ми досаждаш! - извика изведнъж Техьонг и пак се върна към разглеждането на чертежите.

Джънгкук от своя страна държеше сърцето си с една ръка, а с другата ухото си. Погледна към Ким и извика.

JK: Аайш шибаняк такъв, изкара ми акъла! Да не искаш да углошея!?

TH: О, извинявай! Не исках да ти изкарам акъла! Ела насам. - усмихна се леко Ким и с ръка повика Джънгкук.

Той бавно се приближи до него и го погледна в очакване. Техьонг обаче го перна по главата и се засмя.

TH: Пф...глупаче! - той продължи да му се смее, докато Джънгкук не започна също да се смее.

В другата стая, Шуга пазеше Джимин. През повечето време си играеше на телефона, но след като за пореден път превъртя играта, му доскуча.

S: Аа какво е това? Наистина ли си толкова скучен? - попита удари леко облегалката на стола си.

JM: Не. Просто не искам да се забавлявам с теб. - отговори му Джимин и погледна на другата страна.

Юнги се учуди от остроумието на полицая и се изкиска.

S: Deabak! Не знаех, че имаш такъв език.

JM: От къде пък ще знаеш, ти все се криеш от хората.

S: Оууу хаха! Това вече е друго! - Шуга се изправи от стола си и бавно затвори вратата.

JM: К-какво правиш? - попита Парк.

S: Какво? Да не би смелостта ти да е в отворената врата?

Джимин не отговори и отмости погледа си. Юнги се засмя за кратко и отиде до прозореца. Щеше да го отвори, но се спря за малко. Обърна се към Джимин и видя, че гледа внимателно към прозореца.

S: Я...ако го отворя и се разкрещиш, ще ти прережа гърлото с нокътя ти. - сплаши го Юнги и полицая кимна енергично с глава.

JM: Наистина ли може да го направи? - запита се Джимин, но предпочете да не разбира.

S: Аайш какво се хилят пък тия? - запита се Шуга щом чу смях от съседната стая.

JM: На тях поне им е забавно.

Кога мислите, че е краят на историята? хд