Gangsta

Прегрътката

TH: Това беше странно нали? - попита ме Техьонг докато вървяхме.

JK: Да! Определено беше, дори не познавам това момиче! Дори не знам от къде й дойде на ума, че сме гаджета! - засмях се нервно и погледнах в краката си.

TH: Успокой се бе. Ще кажеш, че те е помислила за Доналд Тръмб. Пък и...за толкова отвратителен ли ме мислиш, че мисълта да сме гаджета те побърква? - попита ме той като пъхна ръцете си в джобовете на якето си.

Аз спрях и просто гледах към гърба му. Господи защо казах това? Наистина звучи все едно го мисля за изрод, че се отвращавам от него.

JK: Не.

TH: Какво? - каза като се обърна леко към мен.

JK: Не го мисля. Та ти ми помогна с онези идиоти, измъкна ме от наказание и сега ме извеждаш за сладолед, а дори не можеш да се разхождаш спокойно без маската, очилата и шапката! Но все пак го правиш и не разбирам защо. И все пак...се радвам, че го правиш. Ти...ти си..ами, единственият ми приятел. И не знам как още не си ме убил, та аз съм толкова странен, досаден и-

TH: Млъквай! - каза Техьонг и ме придърпа към себе си. Прегърна ме. Не го очаквах, но се притиснах към него и също го прегърнах.

TH: Може да бъдем странници заедно, ако искаш.

JK: Ще се радвам.

ААААААААА! НОВА ГЛАВА! Специално за вас хора си размъдрих мозъка и ето НОВА ГЛАВА СЛЕД ПАНТИ ВЕКА! Пишете какво мислите, защото аз мисля, че е малко траш хд