Gangsta

Кабинета на директора

Jungkook отвори прозореца и бързо дръпна Taehyung в стаята. Той падна и вдигна шум, но не достатъчен да събуди възрастния мъж, спящ на стола.

JK: Шшшт!

TH: Аз ли? Ти ме издърпа така! Ако знаеш как хубаво влизам през прозорци... - оправда се момчето и изтупа дрехите си.

JK: Какво правиш тук? Някой може да те види! - Jungkook отново се огледа. Имаше чувството, че го наблюдават.

TH: Никой няма. Ще ме видят само, ако тоя се събуди или има камери в стаята.

Jeon замръзна на място. Бързо вдигна главата си към Taehyung и го погледна притеснено.

JK: Камерите. - той преглътна и извъртя глава към единия ъгъл на стаята.

TH: Чакай. - червенокосият се засили и започна да тича към стената. С десния си крак се изтласка от стената и подскочи малко като събори камерата и тя се строши на земята.

Малкият гледаше камерата с ококорени очи и със свити устни.

JK: Ти я събори. - каза очевидното още гледайки към останките от камерата.

TH: Ммм да. Направих го.

JK: Скъпи ми убиецо...осъзнаваш ли, че в кабинета на директора са всички записи от камерите? Всичко, което заснемат или вече са заснели?

TH: Е за това не се сетих.

Taehyung се замисли за момент като нацупи устните си. Погледът му се спря на вратата. Той обърна тялото си към вратата и отиде до нея като сложи ръката си на дръжката.

JK: Какво си мислиш, че правиш? - Kookie се доближи до него и погледна лицето му.

TH: Ще изтрия записа. Не очакваш да позволя да ме заловят заради някакъв училищен запис, нали?

JK: Ти...не. Но как смяташ да го направиш? Охраната е тук. Почти всички учители, директора и учениците от клубовете...А, и да не забравяме футболния отбор. Невъзможно е.

TH: Само ме гледай. - Taehyung натисна дръжката и излезе от стаята като се запъти към горния етаж.

JK: Taehyung...Taehyung! - надзирателят на Jungkook се размърда на стола си и това леко сплаши момчето. Въпреки лудия му характер, той не искаше да загази.

JK: Ох...Taehyung, чакай!

Jungkook изтича до по-големия и го хвана за ръката.

TH: Какво искаш? - каза малко по-студено от нужното и това му действие принуди Jungkook да пусне ръката му и да отстъпи малко назад.

JK: Ще ти помогна. Хайде.

***

Момчетата се намираха пред кабинета на директора и надничаха през прозореца.

TH: Там ли е?

JK: Ммм...не мисля.

TH: Този отговор не е добър! Да или не?

"Какво му става" - зачуди се малкият.

JK: Не.

Taehyung отвори вратата безшумно, огледа стаята и направи знак на Jungkook да влезе.

JK: Какво значи това?

TH: Боже господи! Не знаех, че си такъв идиот! Това означава влизай! - момчето избухна и това стресна Jungkook.

Изглежда престъпникът забеляза това, защото погледът му стана по мил.

TH: Извинявай...свикнал съм да действам с професионалисти. Пък и често ми кипва.

JK: Няма нищо. Хайде, да влизаме преди някой да ни е видял.

***

Момчетата се намираха извън училище смеещи се с глас и дори падайки по земята.

TH: Какво по дяволите беше това? - едвам едвам се чу от смеха му.

JK: Не мога да повярвам, че го видяхме! - добави другият също смеейки се силно.

TH: Защо по дяволите учителите ти се ебаха пред камерата? - Taehyung падна на земята.

JK: Боже! Добре ли си? - малкият клекна до него. Taehyung от своя страна започна да се смее още по-силно от преди, ако беше възможно.

TH: В-видя л-ли му...косматия задник? - лицето на червенокосия вече придобиваше цвета на косата му.

JK: Видях. - Jungkook се засмя и седна до психопата.

°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~
Дъааа не знам какво прочетохте току що...