Jungkook отвори прозореца и бързо дръпна Taehyung в стаята. Той падна и вдигна шум, но не достатъчен да събуди възрастния мъж, спящ на стола.
JK: Шшшт!
TH: Аз ли? Ти ме издърпа така! Ако знаеш как хубаво влизам през прозорци... - оправда се момчето и изтупа дрехите си.
JK: Какво правиш тук? Някой може да те види! - Jungkook отново се огледа. Имаше чувството, че го наблюдават.
TH: Никой няма. Ще ме видят само, ако тоя се събуди или има камери в стаята.
Jeon замръзна на място. Бързо вдигна главата си към Taehyung и го погледна притеснено.
JK: Камерите. - той преглътна и извъртя глава към единия ъгъл на стаята.
TH: Чакай. - червенокосият се засили и започна да тича към стената. С десния си крак се изтласка от стената и подскочи малко като събори камерата и тя се строши на земята.
Малкият гледаше камерата с ококорени очи и със свити устни.
JK: Ти я събори. - каза очевидното още гледайки към останките от камерата.
TH: Ммм да. Направих го.
JK: Скъпи ми убиецо...осъзнаваш ли, че в кабинета на директора са всички записи от камерите? Всичко, което заснемат или вече са заснели?
TH: Е за това не се сетих.
Taehyung се замисли за момент като нацупи устните си. Погледът му се спря на вратата. Той обърна тялото си към вратата и отиде до нея като сложи ръката си на дръжката.
JK: Какво си мислиш, че правиш? - Kookie се доближи до него и погледна лицето му.
TH: Ще изтрия записа. Не очакваш да позволя да ме заловят заради някакъв училищен запис, нали?
JK: Ти...не. Но как смяташ да го направиш? Охраната е тук. Почти всички учители, директора и учениците от клубовете...А, и да не забравяме футболния отбор. Невъзможно е.
TH: Само ме гледай. - Taehyung натисна дръжката и излезе от стаята като се запъти към горния етаж.
JK: Taehyung...Taehyung! - надзирателят на Jungkook се размърда на стола си и това леко сплаши момчето. Въпреки лудия му характер, той не искаше да загази.
JK: Ох...Taehyung, чакай!
Jungkook изтича до по-големия и го хвана за ръката.
TH: Какво искаш? - каза малко по-студено от нужното и това му действие принуди Jungkook да пусне ръката му и да отстъпи малко назад.
JK: Ще ти помогна. Хайде.
***
Момчетата се намираха пред кабинета на директора и надничаха през прозореца.
TH: Там ли е?
JK: Ммм...не мисля.
TH: Този отговор не е добър! Да или не?
"Какво му става" - зачуди се малкият.
JK: Не.
Taehyung отвори вратата безшумно, огледа стаята и направи знак на Jungkook да влезе.
JK: Какво значи това?
TH: Боже господи! Не знаех, че си такъв идиот! Това означава влизай! - момчето избухна и това стресна Jungkook.
Изглежда престъпникът забеляза това, защото погледът му стана по мил.
TH: Извинявай...свикнал съм да действам с професионалисти. Пък и често ми кипва.
JK: Няма нищо. Хайде, да влизаме преди някой да ни е видял.
***
Момчетата се намираха извън училище смеещи се с глас и дори падайки по земята.
TH: Какво по дяволите беше това? - едвам едвам се чу от смеха му.
JK: Не мога да повярвам, че го видяхме! - добави другият също смеейки се силно.
TH: Защо по дяволите учителите ти се ебаха пред камерата? - Taehyung падна на земята.
JK: Боже! Добре ли си? - малкият клекна до него. Taehyung от своя страна започна да се смее още по-силно от преди, ако беше възможно.
TH: В-видя л-ли му...косматия задник? - лицето на червенокосия вече придобиваше цвета на косата му.
JK: Видях. - Jungkook се засмя и седна до психопата.
°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~°~
Дъааа не знам какво прочетохте току що...
ESTÁS LEYENDO
Gangsta
FanficJungkook е странно хлапе. И това е причината всички да го смятат за луд. Дори семейството му. Той се надява да намери някой, който ще го обича такъв какъвто е. Taehyung, или по-известен като V, е гангстерът на Сеул. От няколко години се опитват да г...