Gangsta

Устройството

S: Ей слънчица! - Шуга се провикна за да могат Техьонг и Джънгкук да го чуят.

S: Той ще ни помогне. - каза Шуга и Джимин се показа до него.

TH: Пуснал си го? - попита Техьонг доближавайки се, а Парк мина зад Юнги.

JM: Това, че ще ти помогна не означава, че ти вярвам.

TH: Но вярваш на него?

JM: А той вярва на теб. - каза Джимин посочвайки Джънгкук.

TH: Не го сочи..

S: Яяя..сериозно ли ще го правим сега?

JK: Хайде просто да преговорим плана.

TH: Ох-хо няма да стане сладък! Няма да участваш.

JK: Какво? Защо?

TH: За да не те гръмнат в красивата главица. - каза Техьонг и се усмихна с крайчеца на устните си.

JK: Мислиш, че съм красив?

S: Уау само това прие влюбения ти мозък?

JK: Влюбен мозък?

JM: Той наистина е влюбен, а?

TH: Влюбен ли си?

JK: Какво? Не! Така де...в кой?

TH: М, не знам. Те за кой говорят?

JK: Ами т- ъъ не знам, ти кой мислиш. Ааа все тая! Не съм влюбен!

Джънгкук остави тримата сами и отиде в другата стая. Юнги се приближи до Техьонг и му прошепна.

S: Знаеш, че говорим за теб нали?

TH: Оо определено!

JM: Океей! Нека просто припомним плана.

След като всички се разбраха по между си, беше време планът да влезе в действие.

S: Ако ни издадеш ще те преследвам до края на живота ти.

JM: Оу, успокояващо. Нищо няма да кажа!

TH: Да се надяваме! - Техьонг се появи зад двете момчета.

TH: Помни, 20:00 пристигаме пред сградата, ако има и един полицай ще загазиш.

JM: Няма да им кажа! Ще се постарая.

Джимин тръгна към участъка, а другите двама останаха да подготвят останалото.

TH: Наистина ли му вярваш?

S: Ами...мисля, че да. Да се надяваме, че няма да се издъни.

Двете момчета се спогледаха и продължиха да приготвят оръжията си.

Джимин вече бе пред участъка и си припомняше плана на ум. Влезе вътре и се отправи към кабинета на Намджун.

JM: Ш-... - него обаче го нямаше.

Парк отиде до съседното бюро, където седеше Сузи и я попита къде е Ким.

SZ: О, ами...каза, че веднага се връща. Почакай го.

Джимин кимна с глава и седна на стола в офиса му. След известно време той се появи.

NJ: Уа Джимин-ах! Чудесно се справи момче! Заблуди ги чудесно!

JM: Какво? Кой съм заблудил?

NJ: Онези копелета Мин и Ким.

JM: М-моля? За какво говориш?

NJ: За това, че ще им помогнеш. Беше чудесен, хлапе!

JM: Чакай какво!? От къде знаеш?

NJ: Телефонът ти има подслушвателно устройство, нали знаеш?

JM: Аз ъъ...да, да разбира се! Знам...

Джимин сведе глава започна да мисли какво да направи за да предупреди Юнги и приятеля му.

От къде по дяволите са взели телефона му, за да сложат това шибано устройство!?

JM: Аз ъъ, ей сега се връщам! - каза Джимин с усмивка и се изправи обръщайки гръб на шефа си.

Тъкмо щеше да излезе през вратата, когато Намджун хвана китката му и му сложи белезници, като закопча другия край към дръжката на вратата.

JM: Какво правиш по дяволите!?

NJ: Да не мислиш, че съм тъп? Как мислиш съм получил работата? Щял да им помага...

Намджун излезе от кабинета си и тръгна на някъде, оставяйки Джимин заключен за вратата.

JM: По дяволите!

TH: Да тръгваме. - каза Техьонг и заедно с Шуга тръгнаха към поредната банка.

Бавна съм, знам, съжалявам!
Главата беше готова от бая време, но като знам, че като я кача ще трябва да пиша нова и ме домързя😂😂🙏