Gangsta

Да го използваме

-ретроспекция-

S: Мерси! - каза Шуга и взе торбата от касиерката. Какво? И той трябваше да яде.

Е да, вярно беше с черна маска на лицето си, слънчеви очила, шапка с козирка и качулка, но все пак излизаше като нормален човек.

Момчето вървеше към апартамента си, когато усети, че нещо не беше наред.

Усещаше, че някой го следи. Реши да се позабавлява, пък и хем да разбере кой е човекът, но разбира се не го направи очевидно.

Продължи да върви със същото темпо, но се оглеждаше пред себе си. Видя един стълб, и когато го доближи, удари торбата с покупките в него, като тя разбира се падна на земята.

S: По дяволите.. - изруга той като се наведе и започна да обира продуктите от земята.

Вдигна главата си леко и видя някой да стои пред него.

JM: Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ? - попита полицаят и клекна пред Шуга.

S: Не знам как стана, по принцип не блея гаргите. - засмя се Шуга.

До сега имаше доста случки, в които трябваше да играе някаква роля, за това актьорските му умения не бяха ужасяващи.

JM: Хм. - изкиска се Джимин тихо, но все пак достигна до ушите на по-големия.

S: Да не би страданието на хората да те радва?

JM: Какво? Нее! Обичам да помагам на хората! - Джимин започна да помага на момчето пред себе си.

S: Тогава би ли ми помогнал да ги занеса до нас? - попита невинно Шуга и свали очилата си, поглеждайки другия в очите.

Само това му трябваше. Един очен контакт и вече му бе под кожата. Знаеше го само по погледа на полицая.

JM: Ъъ аз ъ...

S: Хайде де~! Каза, че обичаш да помагаш на хората! Аз не съм ли човек за теб? - попита го като опита да изглежда тъжен и изглежда му се получи.

JM: Човек си! Разбира се, че си човек! Къ-къде живееш?

Юнги се подсмигна под маската и сложи ръката си на рамото на полицая, който потрепна.

Не знаеше какво се случва. Бе му заръпано да следи Мин Юнги и това правеше, но...дали престъпникът го осъзнаваше?

Вече пред апартамента, Юнги покани Джимин вътре и му каза да влезе навътре докато затвори вратата.

Парк го послуша и започна да оглежда помещението. Изучава ше всяка една вещ, всяка една стая, но един до болка познат звук го извади от транса. Той се обърна и видя Мин, който беше насочил пистолет към него и бавно вдигна ръцете си.

Шуга махна маската си и я хвърли на земята.

S: За толкова тъп ли ме мислиш?

-край на ретроспекцията-

TH: За толкова тъп ли го мислиш?

Попита Техьонг след като чу казаното от Шуга.

JK: Какво ще правите с него? - попита Кук.

Ким се загледа в момчето на стола и след малко каза.

TH: Убий го. - беше готов да си тръгне, но...

JK: Какво!?

S: Чакай, чакай, чакай! Може да го използваме.