Gangsta

Кончето

Джънгкук чакаше пред училището си, доста притеснен. Чакаше Техьонг, да дойде да го вземе.

Джънгкук му каза колко е опасно, защото това е училище все пак. Има прекалено много хора и всеки може да го разпознае.

Разбира се, големият не го послуша и затова сега Кук се оглеждаше наоколо като лунатик.

Най-накрая забеляза колата му да се приближава и се доближи до пътя.

Веднага щом автомобилът спря пред него, той отвори вратата и седна до Техьонг като му каза да тръгва.

TH: Успокой се, привличаш вниманието. - каза Ким и натисна педалът за газта.

JK: Остави това! Няма ли да ми кажеш къде ме водиш? - попита Кук любопитно.

TH: Защо да казвам като ще видиш сам?

JK: Отговаряш на въпроса с въпрос. Хитро.

Джънгкук отклони погледа си от Техьонг и се за гледа в пътя. Около него имаше дървета. Много дървета.

JK: В гора ли ме водиш?

TH: Ноуп!

JK: Лъжеш ли ме?

TH: Джънгкук, не ме карай да те приспя!

JK: Окей! Млъквам!

Кук замълча и просто почака да стигнат на мястото.

След около 10 минути Техьонг спря колата и се обърна към Джънгкук.

TH: Тук е! Хайде! - момчето излезе от колата и отиде от другата страна, като отвори вратата на Джънгкук.

JK: Наистина ме доведе в гора?

TH: Да-

JK: Защо?...Ц, както и да е. Къде ще ме водиш? - Кук се усмихна и изскочи от колата.

TH: Ще трябва малко да походим.

След 30 минути:

JK: Защо...ъх....защо ми го...причи-НЯВАШ? - попита Джънгкук едвам едвам. Не беше свикнал да ходи толкова и в момента се бореше с това да не припадне от липса на кислород.

TH: Какво? Умори ли се? - Ким се обърна към малкия и попита с малка усмивка.

JK: Ти подиграваш ли ми се?

TH: Не, не! В никакъв случай! - каза като се засмя за кратко.

TH: Искаш ли да по седнеш за малко?

JK: Да!

Джънгкук само това чакаше. Тупна се на земята и опъна краката си напред. Затвори очи и отвори леко устата си.

JK: Оох това беше грешка.

TH: Защо?

JK: Няма да стана. Не, не мога. Това е. Тук ще си седя. Ти отивай.

TH: Аа не! Няма такива работи! Измислих всичко както трябва и няма да се провали само заради мързеливия ти задник! - ядоса се Техьонг и това леко стресна Кук.

JK: Знам, че си се постарал! И ти благодаря за това, въпреки че не знам какво е, но просто...не мога повече! Имам чувството, че ако ходя още малко ще припадна.

Техьонг го гледаше няколко минути и после се размърда. Приближи се до Кук и застана с гръб към него, като клекна.

TH: Скачай!

JK: Какво?

TH: Чу ме! Или си прекалено изморен, за да чуваш?

JK: Ама как ше ме носиш, луд ли си?

TH: По-скоро силен. Качвай се преди да съм решил, че е по-добре да те тътря след себе си.

JK: Не е нужно да повтаряш пак!

Джънгкук веднага се изправи и обви ръцете си около врата на Техьонг, който се повдигна бавно и улови краката на Кук. Малко го повдигна, за да се намести по-добре, което накара малкия да издаде лек стон и да се хване по-здраво за хьонга си.

TH: Има още 20 минути. Не падай!