Gangsta

Никога

Пуснете си песента, когато четете нататък😁

Jungkook се прибра и седна на леглото си. Нямаше кой друг да му каже истината освен Taehyung, но той ясно заяви, че не му се говори.

Беше петък, а това означаваше, че няма училище утре. Jungkook влезе под душа и размишляваше над случилото се днес. За пръв път някой го заплашваше с пистолет.

Момчето излезе от банята и се облече. Точно преди да си легне реши да проучи не клиниката, а пациента.

Седна на компютъра и написа в Google името Kim Taehyung.
JK: Утре имаш рожден ден значи? 24 години.

Jungkook реши да му направи изненада, за това сутринта стана рано и отиде до магазина. Взе храна и алкохол. Прибра се у тях, прибра всичко в една раница и се запъти към хълма.

Гледаше към града и чакаше той да се появи. Jungkook погледна часовника си. 10:30. Той чакаше психопада да се появи цял ден.

Той се обърна, защото беше решил да си ходи, но го видя.
JK: Знаех, че ще дойдеш.-каза с усмивка.
TH: Знаех, че ще ме чакаш. Е, защо ме чакаш?

Jungkook свали раницата си. Разкопча я и извади една бутилка уиски.
JK: Чух, че си рожденник.
TH: Пф... - Taehyung се засмя по неговия си зловещ начин и прокара ръка през косата си.

TH: Не празнувам рождения си ден.
JK: Оу...е днес ще направиш изключение. Хайде де! Моля...

Taehyung се позамисли. Обърна се и отиде към колата си като остави Jungkook разочарован, че не е успял, но усмивката на малкия се върна като видя Taehyung да идва с колата си.

TH: Не е купон без музика. - каза и включи радиото на колата си.(тази идея ми дойде от песента горе☝🏻)

Двете момчета пиха и се веселяха. Скачаха като луди и се смяха. Дали беше въздействие от алкохола или от добрата компания?

Момчетата седнаха на земята да си отдъхнат. Jungkook направо легна, а Taehyung изпъна краката си и се подпря на ръцете си.

JK: Хубаво е!
Taehyung се загледа в Jungkook.
TH: Няма да се откажеш, нали?
JK: Никога.

TH: Когато бях малък всички ме дразнеха, а когато порастнах приятелите ме наричаха глупав, защото вършех щуротии, а братята ми ме наричаха гей. Затова ги убих.
JK: Моля!?
TH: Убих ги! Гръмнах им мозъците докато спяха!

Настана кратка тишина и Taehyung продължи.
TH: За това ме затвориха там.

Въпреки страха, който се прокрадваше в Jungkook той се осмели да попита.
JK: Какво си направил, че да се прочуеш?
Taehyung погледна към малкия. Изправи се и започна да върви към него като на всяка крачка говореше.

TH: Аз...убих най-известния дилър пред камера, взех дрогата му - Taehyung клекна пред Jungkook и се доближи до лицето му - и пуснах клипа на всяко електронно устройство, така че всички да го видят.

Jungkook не отделяше очите си от тези на психопада. Когато Taehyung се отдалечи от Jungkook, момчето си пое дъх. Не беше усетил, че не е дишал толкова време.

JK: Аз ъъ...трябва да се прибирам.
TH: Ще те закарам.
JK: Пил си.
TH: Ти също. И мисля, че ти беше за пръв път.

Момчето си замълча. Как беше разбрал?
TH: Хайде качвай се преди да съм размислил!

Jungkook бързо влезе в колата и те потеглиха. Радиото се включи и отново същата песен прозвуча от колоните.

TH: Да ускорим малко.
Taehyung започна да кара толкова бързо, че Jungkook се залепи на седалката.
JK: Супеееер!

По-големият погледна Jungkook и се засмя. Последва крясък от негова страна и още по-бърза скорост.

<><><><><><><><><><><><><><><><>
Какво мислите за новата глава?