Gangsta

Спасението

Song for the mood:

Приятно четене :)

______________________________________

Двама санитари водеха Ким по дългите коридори, придружени от трима полицаи.

Не беше трудно понеже Техьонг не се съпротивляваше. Нищо не правеше. Взираше се в нищото пред себе си и бавно пристъпваше напред.

Полицаите бяха на щрек, очакваха всеки момент да се случи нещо и за това държаха ръцете си близо да оръжието.

Но нищо не се случи и те просто затвориха червенокосия в стаята. Вътре нямаше нищо друго от едно легло от дясно на вратата и малко бюро от ляво.

През вратата се чу гласът на един от мъжете.

?: В 7:30 е закуската. Ще дойдем са те вземем.

Това бе единственото нещо, което каза преди да си тръгне. Охраната стоеше на вратата и пазеше, ако случайно Техьонг задейства плана си.

Но такъв нямаше. Той дори не осъзнаваше къде се намира. В момента бе само и единствено на едно място. При най-добрия си приятел, държейки ръката му.

Моментът се повтаряше в главата му отново и отново, докато поредният изстрел, изпратен към приятеля му, не го свести.

Той се огледа и разбра нещо. Живота му не беше лесен. Прецака се. Прецака и най-добрият му приятел. И тогава се появи той. Джънгкук. На пръв поглед невинно създание, но вътрешно странен и все пак някак си перфектен.

Вратата на малката стая се отвори и вътре влезе Намджун. Техьонг усети как яростта в него се надига, но опита да се сдържа и спокойно каза.

TH: Какво искаш?

NJ: Аз? Хмм да видим....искам да ми кажеш името му.

Техьонг го погледна, знаейки точно за какво говори, но в никакъв случай нямаше да му даде това което иска. Щеше да опази Джънгкук, дори от забутана стая в лудницата.

TH: Какво име?

NJ: Не се прави на ударен! Казвай кое е онова момче!

TH: Слушай, знам, че си луд, но вече и ти се привижда? Що не отидеш на психолог?

NJ: Каза го човека забутан в лудницата..добре! Какво искаш?