Gangsta

Бъди себе си

Н.Г.Т

Jungkook гледаше изплашено към ръката на престъпника, единствения оцелял при пожара.

Taehyung изпука врата си и каза:
TH: Ръката ми започна да умалява.
Jungkook го погледна в лицето.
TH: Какво? Уплаши ли се?
JK: Не.
TH: Това е добре. До някъде.

Нощният патрул, който проверяваше за хулигани в сградата се състоеше от двама полицая. В момента те обикаляха из сградата и търсеха притежателите на гласовете, които чуха.

Taehyung видя полицаят и бързо извади пистолета си като го гръмна.
JK: Майко! Току що простреля полицай!
TH: Така ли? Хм...помислих го за мечка.
Jungkook гледаше към Taehyung уплашено.
TH: Не съм си пил хапчетата.

Той тръгна към изхода, но се обърна към Jungkook.
TH: Идваш ли или ще поемеш вината за това? - показа мъртвия полицай с пистолета в ръката си.
JK: Къде отиваме?
TH: Така си и помислих. - Kim се усмихна зловещо и заедно с малкия потеглиха.

Намираха се на един хълм. От тук се виждаше почти целия град.
JK: Какво е това място?
TH: Тук бях последно преди да ме тикнат в лудницата.
JK: Оу...
TH: Толкова ги мразя! Това, че съм по-различен от тях им дава правото да ме малтретират. Глупости!

Jungkook си спомни за съучениците му, за майка му, за баща му, който дори не му обръща внимание. Той се приближи до Taehyung.

JK: Прав си.
По-големият само му хвърли бърз поглед.
TH: Каква е работата с дрехите ти?
JK: Ами...всички ме мразят такъв какъвто съм и реших, че ако се променя ще ме харесат, но ето какъв е резултатът. С изпокъсани дрехи, насред нищото, говоря с най-издирвания и опасен психопад в града.

Taehyung се засмя и се за гледа в светлините идващи от града.
TH: Не се променяй. Бъди себе си, все някой ще те оцени.

Jungkook само се усмихна леко. Не беше очаквал психопад да разсъждава така.

Taehyung погледна към часовника си и каза:
TH: Е, аз трябва да вървя, но хей! Ако някой пак те тормози, ела тук, аз ще бъда тук.
JK: Благодаря.

Taehyung тръгна, но се спря и бавно се завъртя на пети.
TH: Знаеш, че ако кажеш на някой за мен ще те намеря и ще те убия, нали?
JK: За толкова тъп ли ме мислиш? Пък и няма на кой да кажа!
TH: Хубаво. Е чао!
JK: Чакай малко. Ще ме оставиш тук!?
TH: Аз да не съм ти шофьор. Прибирай се сам.

Taehyung изтича до колата си, качи се и потегли, а Jungkook...
JK: Да ти се спукат гумите дано! Шибаняк!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Новата глава! Харесва ли ви книгата?