Gangsta

Липсваше ми

Джънгкук спеше спокойно и най-вероятно сънуваше нещо, защото се усмихваше сладко.

Той се завъртя по корем и пъхна ръцете си под възглавницата. Чу някакво почукване и сънено отвори очи.

JK: Да? - каза сънено и се повдигна леко, като погледна към вратата с притворени очи.

Никой не влезе и той реши, че му се е причуло, за това легна отново, но същия този звук се чу отново и Джънгкук стана от леглото. Отиде до вратата и я отвори.

JK: Ще ме оставите ли да се нас-...- започна, но там нямаше никой.

Той затвори вратата и разроши косата си леко като се насочи отново към леглото. Вдигна глава и погледът му попадна на тъмна фигура на прозореца.

Джънгкук се загледа продължително във фигурата и разтърка очите си като помисли, че му се привижда, но тя пак беше там.

JK: Какво по дяволите!? Кой си ти!?-извика той и взе един учебник от бюрото си.

JK: Махни се или ще те удрям докато не умреш! - каза Кук като вдигна учебника до главата си.

Сянката се размърда и изкара нещо. Телефон, с който светна и показа лицето си. Техьонг.

JK: О? Хьонг! - Джънгкук хвърли учебника на земята и отиде да отвори на Техьонг.

По-големият влезе в стаята на Кук и посочи учебника.

TH: Мислиш ли, че ще убиеш някой с това? - пошегува се Техьонг, но малкият не му обърна внимание, а застана пред него като го огледа.

JK: Хьонг! Това е кръв? Д-добре ли си..? - гласът на Джънгкук потрепери.

TH: Не се тревожи, не е моя. - Техьонг се усмихна леко и избърса ръката си.

TH: А ти какво правеше докато...- Ким не усмя да довърши, защото се стресна от действията на малкия, който го прегърна силно.

JK: Липсваше ми, идиот такъв...

Техьонг гледаше към главата на Джънгкук, докато не отвърна на прегръдката. Сложи ръцете си на кръста му и го придърпа още повече към себе си, ако това беше възможно.

TH: И ти на мен малчо. И ти на мен.

Не знам