Когато той най-накрая се прибра вкъщи, Юнги постави раницата си на стария, разкъсан, кожен стол, който стоеше до бюрото му, където той пишеше домашните си преди да напусне училище. Това му липсваше.
Липсваше му старият му живот, семейството му, приятелите му, старият му дом, където преди живееше и беше щастлив, но най-много му липсваше майка му.
Тя беше винаги там, без значение какво се случваше със сина и. Тя го подкрепяше във всяко решение, което той вземаше и винаги знаеше как да му помогне и да го накара да се чувства в безопасност. Тя обичаше сина си с цялото си сърце и той знаеше това. И той я обичаше. Все още я обича.
Без значение, че тя вече не беше с него. Без значение, че той беше сам и нямаше кой да го накара да се почувства в безопасност отново. Без значение, че той си мислеше, че няма да открие някой, който ще го обича отново, въпреки че не знаеше колко грешеше.
—
Юнги отиде до кухнята и отвори стария, едва работещ хладилник, за да види, че няма нищо в него освен две яйца и малко старо мляко. Той въздъхна от гледката на празнотата, като бавно затвори вратата на хладилника, оглеждайки го за последен път. Стомахът му вече крещеше от глад, затова той опита да потърси нещо в разчупените шкафове, което можеше да го засити поне малко. Нищо.
Юнги метна главата си назад и извика в отчаяние, след което отиде да вземе парите си, с които , така да речем, можеше да си купи само хляб и вода. Взе и палтото си, което бившето му гадже му беше подарило за осемнадесетия му рожден ден. Сложи си черни, кожени бутуши и взе ключовете си, които бяха поставени на една счупена етажерка, която Юнги мразеше, но и той не беше сигурен защо. Най-често я използваше като средство, върху което изкарваше гнева си, ритайки и удряйки я.
Той затвори вратата след себе си и точно преди да заключи се сети, че е забравил телефона си вътре. Разбира се, че го беше забравил. Той винаги го забравяше, защото не го ползваше като цяло. Не и досега.
Юнги се върна, за да го вземе и в момента, в който грабна телефона си от масата очите му се разшириха, когато видя, че е получил съобщение от непознат номер.
"Какво по д-" изуми се Юнги като отвори съобщението.
Chiminie95
Здрасти, шибаняко :Дд
🌹
YOU ARE READING
ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН
ActionЮнги е самотно момче, което има много неприятности със стари врагове. Животът му е труден, но в него се появява един много специален човек, който го преобръща наопаки. Той открива любовта на живота си и причината да стане по-добър човек... но накрая...
