ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

07

Както си вървеше, изведнъж пред Юнги спряха две полицейски коли, препречвайки пътя му. Преди полицаите да излязат от автомобилите, момчето вече беше поело в обратната посока, бягайки с всичка сила.

Полицаите го последваха и скоро, Юнги видя два други автомобила, които караха срещу него. Той се обърна, тръгвайки в другата посока, но полицаите го пресрещнаха, насочвайки оръжията си към него.

"Спри! Да ти виждам ръцете!" каза един от служителите на реда и размаха пистолета си.

Момчето се огледа и за миг се поколеба, но реши да продължи да бяга, минавайки по една тясна, малка уличка, която водеше към най-затънтената част на града.

Полицаите не се поколебаха да го последват и извикаха още един екип на помощ.

Изморен, Юнги продължаваше да бяга, използвайки силите, които му бяха останали. Когато обаче още двама полицаи препречиха пътя му, той разбра, че е неизбежно и вдигна ръцете си над главата, давайки шанс на полицаите да го закопчаят и придружат до патрулката.

Юнги седна на задната седалка и облегна главата си назад, прошепвайки все още задъхано "Мамка му.", докато полицейската кола се запътваше към участъка.

...

Единият от полицаите отвори вратата на колата и издърпа Юнги от вътре, като двамата се насочиха към сградата.

И ето на, Юнги отново се оказа в стаята за разпити, чакайки разследващия да пристигне. След като той най-накрая благоволи да се появи, разпитът започна.

Той се проведе по абсолютно същия начин, както предишния, но този път, Юнги щеше да остане зад решетките за четиредесет и осем часа, освен ако някой не беше платил гаранцията му.

Освен това, трябваше да върне парите, които беше откраднал от магазина в троен размер, което естествено не беше по силите му.

Както и да е, момчето знаеше, че ще прекара два доста дълги дни зад решетките и беше загубил всякаква надежда за милосърдие от страна на полицията, след като най-накрая го бяха спипали.

...

Юнги седеше на пейката, взирайки се в пода, надявайки се, че времето просто ще отлети. Бяха изминали само два часа и той вече започваше да се изнервя.

"Кое време е?" Юнги попита пазача за пети път през изминалите тридесет минути, затова той реши просто да не му отговаря, което дразнеше Юнги още повече.

Изведнъж телефонът звънна.

"Ало?"
-
"Добре, идвам." каза пазачът, остави списанието, което разглеждаше на стола си и излезе от стаята, оставяйки Юнги сам.

Не след дълго, човекът се върна с голяма връзка ключове в ръката си и отвори килията на Юнги.

"Свободен си да си вървиш."

"К-какво?!"

"Гаранцията ти, както и дълговете ти са платени, можеш да си вървиш."

"Знаете ли кой ги е платил?"

"Някакво момче на име Парк Джимин. Мисля, че така се казваше."

"Благодаря ви." каза Юнги и отиде на бюрото, за да вземе вещите си и след като го направи излезе с бърза крачка от високата, мрачна сграда.

"Парк Джимин." повтаряше си той през целия път към вкъщи, за да не забрави името на човека, който оттърва кожата му.

🌹

_______________________________

Очертава се да бъде доста дълга история и се надявам да ви харесва до сега. Също, НАЙ-НАКРАЯ ЩЕ ИМАМЕ ЮНМИН ЧАСТ ЙЕЙЙЙЙ.❤️🎉