ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

19

Студен полъх докосна млечната кожа на момчето, карайки го да се събуди.

Отваряйки очите си, Юнги се изправи, протегна се и затвори прозореца, който беше точно над главата му и стоеше леко притворен, след което отново се мушна под белите завивки.

Минути по-късно, острият шум от алармата на телефона прониза ушите му. Не дълго след това той се сети за какво беше тази аларма. Първият му работен ден.

Юнги погледна колко е часът и рязко се изправи, затичвайки се към банята, за да си вземе бърз душ. После изми зъбите си, облече се и излетя от апартамента, надявайки се да не закъснее за първия си ден.

Като по чудо, в момента в който застана на спирката, автобусът, който трябваше да хване, спря пред него и той бързо се качи, плащайки билета си и сядайки на едно от многото свободни места.

Прекарвайки десет минути, седнал до две деца, които през цялото време пищяха и се блъскаха, автобусът най-накрая спря и момчето слезе, запътвайки се към вече познатата му постройка.

Юнги премина през цялата дължина на склада, оглеждайки го обстойно за пореден път, и влезе в съблекалнята, за да облече работните си дрехи, които му предоставяше фирмата.

След като беше готов, излезе и видя шефа си, затова отиде при него, очаквайки инструкции.

На кратко, денят на Юнги мина добре, но доста изморително. Падаше се така, че беше денят за големи доставки и повече от 10 камиона чакаха да бъдат разтоварени.

Осемчасовият му работен ден приключи и Юнги отново отиде да смени дрехите си, решавайки да хвърли един поглед на телефона си. Усмивка се озари на лицето му, когато видя съобщението, което Джимин му беше изпратил.

09:17
Chiminie95
Добро утро😊❤️

18:46
AgustD_emon
Съжалявам, чак сега свърших работа и нямах възможност да ти пиша😅

Chiminie95
Няма проблем
Как мина?😘

AgustD_emon
Мина добре, но съм
страшно изморен😪
Нямам търпение да стигна
вкъщи и да си легна..

Chiminie95
Ясно🤔
Тази вечер си легни по-рано и си почини,
за да имаш сили за утре!!💪🏼

AgustD_emon
Чим Чим...

Chiminie95
Какво съм направил пак...