ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

24

Звукът на отваряне на вратата и цъкане на лампите разбуди съненото момче. То потърка очите си, дръпна завивката си, покривайки всичко освен главата си, и се обърна на другата страна, отърквайки лицето си във възглавницата.

Ароматът на познатия парфюм се беше запечатал във възглавницата и момчето го усети, и се усмихна леко. Малко след това отвори очите си, оглеждайки се наоколо. Той се обърна на другата страна и очите му се спряха върху по-големия, който не носеше нищо друго, освен бяла кърпа около кръста си.

Джимин се опитваше да не зяпа, но не можеше да отлепи погледа си от мускулестото тяло на Юнги, който в същото време се обърна към Джимин, а той бързо затвори очите си.

След като чу затварянето на вратата на банята, той отвори леко едното си око, за да се увери, че хьонга му не е в стаята. После се усмихна широко и се сгуши в одеалото, покривайки зачервените си бузи, попивайки аромата на завивките.

Минути по-късно Юнги излезе от банята, усмихвайки се на все още заспалото момче, и седна на леглото до него като леко разроши косата му.

"Хммм~" измрънка Джимин тихо и покри лицето си с одеалото.

"Добро утро Чим Чим." прошепна по-големия и помилва лицето му, а Джимин се усмихна.

Юнги, който все още не носеше никакви дрехи, а само кърпа около кръста си, отново разроши косата му и се изправи.

"Гладен ли си? Искаш ли нещо за ядене?" попита той, отправяйки се към кухнята.

"Не, само кафе." измрънка Джимин.

Юнги се върна с две чаши кафе в двете си ръце и подаде едната на Джимин като отново седна до него.

Пиейки кафетата си, те си говориха празни работи, запълвайки времето, което имаха, и въпреки че не говореха нищо смислено, и двамата се радваха на компанията на другия.

Без да усетят бяха изминали два часа в говорене, дразнене и кикотене. Тогава телефонът на Джимин звънна, и той побърза да отговори, а след като приключи разговора си, заключи телефона си и въздъхна.

"Какво има?" попита Юнги, навеждайки се и поглеждайки по-малкия в очите.

"Б-беше майка ми.. ами.. тя е, как да кажа.. малко ми е ядосана." отговори той, почесвайки нервно врата си.

"Защо? Какво е станало?" вдигна се по-големият и погледна въпросително.

"Ами, вчера след като върших с проекта си и казах, че излизам за малко, но не и казах къде отивам.. ии снощи ми е звъняла сто пъти, но аз не и отговарях."

"И сега какво? Да не те наказаха?" каза Юнги, мятайки се на леглото, превивайки се от смях.

"В-всъщност да.." отвърна Джимин като отново почеса врата си.

Юнги рязко се изправи и отново направи объркана физиономия, приближавайки се до по-малкия.

"Нооо.. пак ще мога да те виждам, нали?" попита Юнги и хвана ръцете на Джимин в своите, поглеждайки го право в очите.

Джимин погледна надолу към ръцете си и малка усмивка се заформи на лицето му.

"Ам.. не знам. Не мисля че-"

"Ще идвам да те виждам всеки ден" прекъсна го Юнги, допирайки челото си до това на Джимин.

Той затвори очите си, стоейки в тишината, наслаждавайки се на всяка секунда, която прекарваха заедно. Джимин направи същото и Юнги тъкмо се наведе да целуне по-малкия, когато шумът от звъненето на телефона на Джимин ги прекъсна отново.

Двамата въздъхнаха в синхрон и Джимин се обърна, за да вземе телефона си, отговаряйки на обаждането.

Тихи викове се чуваха от отсрещната линия и на Юнги му беше повече от ясно какво се случва, защото всичко беше описано на лицето на другото момче. След като приключи разговора си, оранжевенокоското въздъхна за пореден път и облегна главата си на рамото на Юнги, който стоеше срещу него.

"Хьонг~" каза тихо Джимин и прибра телефона си в задния си джоб, а Юнги само кимна.

"Трябва да тръгвам-"

"Звънни ми като се прибереш." прекъсна отново момчето и погали нежно лицето на по-малкия, който се усмихна.

Юнги го изпрати до вратата, подавайки му якето му, и постави малка целувка на бузата му.

"Да не забравиш да ми се обадиш!" прошепна той.

"Няма. Чао хьонг." каза Джимин усмихнато и напусна апартамента му.

Затваряйки и заключвайки входната врата, Юнги облегна гърба си на нея и се засмя, след което отиде да се облече.

🌹