"Неее... много добре знам кой си." каза мъжът, скърцайки със зъби.
Джимин преглътна шумно и отново се отдръпна леко назад, но по-големият го хвана за яката и го дръпна към себе си, гледайки го в очите.
"Ти си онова копеле, заради което вкараха брат ми в затвора! Кълна се ако те видя отново, ще те застрелям на място и дори няма да ми мигне окото!" извика се той ядосано, и го блъсна, така че момчето да падне по гръб.
Купувачите дадоха парите на Хосок, който само стоеше и гледаше цялата случка отстрани, изплашен, и тръгнаха, оставяйки момчетата сами в страшната болница.
Веднага след като се изгубиха от погледите им, Хосок бързо помогна на Джимин да се изправи и го попита как е, като поизтупа малко якето му.
Джимин само кимна, без да казва нищо и заедно се придвижиха към колата, където ги чакаше Юнги.
"Защо се забавихте? Станало ли е нещо?" попита Юнги, гледайки към оранжевенокосия, който държеше кръста си.
"Единият нещо се издразни на Чим, но всичко е окей." усмихна се неловко Хосок, отваряйки багажника на колата и слагайки вътре парите.
След като се увери, че момчето с кестенявата коса не чува разговора им, Юнги се обърна към Джимин, който стоеше на задната седалка.
"Хей.. как си?"
"Нищо ми няма. Онзи просто ме блъсна и си паднах на задника." засмя се оранжевенокосият.
"Радвам се." отговори му по-големият, усмихвайки се и без да се усети, впи очите си в него.
Интересното беше, че и Джимин не искаше да отмести погледа си, но за да не накара Юнги да се чувста неудобно той попита "Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш?" попита той, усмихвайки се леко.
"Ъъ-ъм не, аз.."
"Хайде хора, готов съм. Да тръгваме." извика се щастливо Хосок и се качи на предната седалка до шофьорското място.
🌹
VOCÊ ESTÁ LENDO
ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН
AçãoЮнги е самотно момче, което има много неприятности със стари врагове. Животът му е труден, но в него се появява един много специален човек, който го преобръща наопаки. Той открива любовта на живота си и причината да стане по-добър човек... но накрая...
