ПРЕСТЪПНИК | ЮНМИН

25

"Първото нещо, което майка ми ми каза като се прибрах беше "Къде беше снощи?" " каза по-малкия, смеейки се тихо.

"Сега сигурно ме мрази.. а дори не ме познава." отговори Юнги с разочарован глас.

"Спокойно, обясних и къде съм бил и какво съм правил, и че съм преспал у един приятел. След това се кротна." каза спокойно Джимин.

"Значии.. все пак не ме мрази?" попита по-големият с надежда в гласа си, а Джимин се засмя от отсрещната линия.

"Не, разбира се."

"Радвам се да го чуя." отговори Юнги и настана мълчание за няколко секунди, докато Юнги отново заговори.

"Какво ще правиш утре?"

"Хммм~ след училище ще се прибера, защото въпреки че обясних на майка ми все още съм наказан и ще си напиша домашните, и после ще гледам някой филм или нещо.."

"Хмм разбирам." каза Юнги, но Джимин побърза да отвърне.

"И-искаш ли да дойдеш у нас? Да гледаме нещо з-заедно?" попита срамежливо малкият.

"Ами вашите? Те няма ли да са си вкъщи?" зачуди се Юнги.

"Имат годишнина и ще излизат на вечеря, така че предполагам, че ще се върнат късно както винаги." обясни му той.

"Добре тогава.. ще дойда към осем."

"Ще чакам." отговори му Джимин през лека усмивка.

Затваряйки му, Юнги погледна часа и остана изненадан, като видя, че вече беше 18:58. Той влезе да си вземе душ набързо  за пети път в този ден, облече се с тесни черни дънки, бели маратонки, бяла тениска и черно хууди отгоре.

Той излезе, заключи апартамента си и тръгна на бегом надолу по стълбите, защото бързаше да не изтърве автобуса си, който беше в 19:45.

Въпреки всичко, той стигна до спирката в 19:42 след като беше пробягал километър от вкъщи.

Юнги седна на пейката на спирката, извади телефона и слушалките си, пъхна ги в ушите си и си пусна музика, увеличавайки я до края. Тъй като имаше още няколко минути, той извади цигарите от джоба си и запали една, усещайки тежкия дим в гърдите си.

Автобусът вече се виждаше зад ъгъла и момчето хвърли цигарата като я загаси, стъпвайки на нея. Качи се в автобуса, седна на едно от свободните места до прозореца и погледна навън към дърветата, които се поклащаха заради лекия есенен вятър.